Вилизара Анталавичева

Навършват се 200 години от рождението на италианския композитор Джузепе Фортунино Франческо Верди, един от най-влиятелните творци на 19 век, оставил безвъзвратно отпечатъка си върху световната музикална културa, творил в епохата на Романтизма.

Автор е на красиви песни, духовна музика, камерна музика, също на кантати. Изнася един струнен квартет. Придобил е международна известност предимно с великолепните си опери. Написал е над 30 опери, между тях „Риголето“, „Травиата“, „Аида“, „Набуко“, „Трубадур“, „Дон Карлос“, „Отело“, „Фалстаф“.

Неговите опери успяват това, което в други държави по същото време постигат романи – отражението на реалния живот, неукрасеното изобразяване на човешките чувства.

Някои вълнуващо разказват за борбата на невинната любов срещу социални конвенции и политически интриги.

Шедьоврите на Верди в оперната музика се изпълняват все още често по целия свят в оригинален вид. Без творбите му интернационалните театрални музикални сцени биха били много бедни. Съществуват и филмови екранизации. Теми от някои опери се отклоняват през изминалите десетилетия от рамките на жанра и се утвърждават като траен елемент в популярната култура. Триумфалният марш от „Аида“, „La donna è mobile“ от „Риголето“ или „Libiamo ne' lieti calici“ от „Травиата“ остават безвременни, вечни.

Верди е оперният композитор с най-обширна дискография. Между 1907 и 2009 година са регистрирани общо 2327 записа, начело с „Аида“.

Около рождената му дата има интересна интрига. В кръщелния регистър има записка от 11 октомври, че е роден предишната вечер. Верди обаче винаги се е възприемал като роден на 9 октомври и празнувал на тази дата. И двете версии са допустими. Тогава дните са се брояли от залез до изгрев. Официално се води на 10 октомври.

Роден е през 1813 година в село Ронколе край град Бусето в херцогство Парма, тогава областта била окупирана от трупите на Наполеон. Семейството на Верди принадлежало към средната класа. Родителите му се числили към нищожните 10 процента образовано селско население в Италия. Баща му бил дребен замеделец и ханджия. Малкият Джузепе натрупвал първи музикални впечатления от селските пътуващи музиканти, които често отсядали в хана. Гениалният му талант рано се изявил и не останал скрит за семейството му. Верди старши поощрявал сина си и му купил старо пиано, да се учи и упражнява. Осигурил му и гимназиално образование. Силно музикалният младеж свирил и на орган в местната църква. Още по време на юношеството той създал редица маршове и овертюри.

Верди получава голяма подкрепа и финансова помощ от бъдещия си тъст – местния търговец Антонио Баредзи, който поема разноските по музикалното му образование в Милано. През 1836 година композиторът е назначен като музикален директор в Бусето и се жени за най-голямата дъщеря на Баредзи. На 17 ноември 1839 година е премиерата на първата му опера „Оберто, граф ди сан Бонифачо“ в миланския театър „Ла Скала”. Успехът е голям.

В последствие Верди получава договор за още три опери, напуска службата в Бусето, за да се премести със семейството си в Милано. През този период композиторът изживява тежки удари на съдбата. В продължение на три години той загубва двете деца и жена си. Новата му опера е провал и е освирквана на премиерата. Потресен от загубата на любимите, Верди изпада в дълбока творческа криза, докато не попада случайно на либретото за „Набуко“.

Премиерата на операта на 9 март 1842 година в „Ла Скала” е неописуемо събитие. Композиторът жъне огромен успех и се утвърждава окончатено на италианската музикална сцена. В тази опера той успява да обедини религиозни и национални мотиви. Успехът на следващите опери му носи финансова независимост и икономическа стабилност. Купува имението „Sant’Agata“ край град Бусето и се установява там с новата си партньорка и бъдеща втора съпруга, певицата Джузепина Стрепони.

С „Набуко“ Верди изцяло доразвива музикалния си израз. След това, в продължение на шест десетилетия, той го разнообразява и прецизира, усъвършенства стила си. Композиторът се превръща в основател на италианската музикална драма.

Верди е бил взискателен към всеки елемент на оперното изкуство. Изпипвал е до съвършенство либретото, изпълнителите, режисурата, декорите и сценичните костюми. Но в основата на творческата му дейност почти винаги стояло интензивното разглеждане на либретото. Често авторите трябвало да се примиряват с промени, въведени от маестрото.

Като оперен композитор Верди е бил най-големият, в същото време абсолютно равностоен конкурент на Рихард Вагнер, роден в същата година, творил в същия период. Двамата имали сходни схващания за синтеза на изкуствата, работили по свой собствен, стилово коренно различен начин за реализирането на идеала.

Верди дочаква новия век, отива си на 87 годишна възраст, на 27 януари 1901 година. Малко преди смъртта си той основава в Милано със собствени средства старчески дом за бедни артисти, тогава около 60 музиканти и певци. „Casa Verdi“ съществува и до днес. Композиторът е погребан в криптата на дома.