Вилизара Анталавичева

Днес се навършват 100 години от рождението на знаменитата холивудска легенда Бъртън Стивън Ланкастър. Или само Бърт. Бърт Ланкастър, с атлетична фигура и убийствена усмивка, която той самият наричал „The Grin“.

Ланкастър е бил една разностранна, много интересна личност, с утвърдени политически убеждения. Той възприемал себе си като „Kennedy man“, според източници бил поканен на вечеря в Белия дом с американския президент Джон Ф. Кенеди.

Актьорът бил демократ, политически силно либерален, което не криел. Напротив, изявявал убежденията си открито. Участвал през 1963 година с мнозина холивудски звезди в известния Поход на Мартин Лутър Кинг до Вашингтон. Между тях били Марлон Брандо, Джуди Гарланд, Сидни Поатие, Пол Нюман. Десет години по-късно Ланкастър фигурира наред с 575 души в списъка „Enemies List“ (пр. списък с врагове) на президента Ричард Никсън, защото подкрепил видно предизборната кампания на сенатор Джордж Макговерн.

Роденият в Ню Йорк американски актьор с ирландски корени прави първите си артистични стъпки през 30-те години на 20 век като професионален цирков акробат. По-късно участва във Втората световна война.

„The Grin“ започва филмовата си кариера след завръщането си от войната. Придобива първоначално голям успех с приключенски и уестърн филми като „Червеният корсар“ (1952). В по-късен етап от карирерата си той поема и друг тип роли и се профилира като сериозен характерен актьор. За късмет на филмовата индустрия и за радост на публиката актьорският му талант не остава завинаги скрит под повърхностни роли. Страхотен пример е изпълнението му в продукцията на Лучино Висконти „Гепардът“, с участието и на Ален Делон и Клаудия Кардинале. С незаменимия италиански режисьор са родени в един и същи ден.

Ланкастър влизал в разнообразни роли. Бил е индианец, пират, каубой, акробат, играл е американския универсален спортист Джим Торп. Освен това повторно поемал роли на фигури с латиноамерикански корени, много подходящо, заради визията и буйния му нрав. Във филма „Vera Cruz“ (1954) олицетворява мексиканец, който има насреща си стоичния герой на Гари Купър.

Любовната сцена на плажа с Ланкастър и актрисата Дебора Кер във филма на Фред Зинеман от 1953 година „Оттук до вечността“ е легендарна в бранша. Двамата се прегръщат, лежейки полуголи на пясъка, вълните ги обливат. Смела, необичайна драматургия за тогавашната филмова епоха и една от запомнящите се роли на идола. Между другото продукцията се радва тогава на огромен успех и получава 13 номинации за „Оскар”, присъждат й осем.

За ролята си в лентата „Елмър Гантри“ от 1960 година Ланкастър получава „Оскар” и „Златен глобус” за най-добър главен актьор, а продукциите „Птицегледачът от Алкатрас“ (1962) и „Атлантик сити“ (1980) му носят британския приз „БАФТА”.

Ланкастър отказва да участва в римейка на епичния „Бен Хур“ (1959), аргументирайки „I don’t want to make this film. It’s a piece of crap.“ (пр. „Не искам да играя в този филм. Това е боклук.”).

Искал да играе Дон Корлеоне в „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола от 1972 година, но претърпял поражение, ролята отишла при Марлон Брандо.

„Гепардът“ от 1963 година по едноименната новела на Джузепе Томази ди Лампедуза бележи интересен обрат в кариерата на Ланкастър. От този момент той често поема роли в европейското авторско кино, за които потиска пламенния си темперамент.

Висконти всъщност искал да ангажира Лорънс Оливие за главната роля в „Гепардът“, но продуцентите предпочитали „a box office star“, за да оправдаят високите разходи по продукцията и му наложили Ланкастър.

Освен като актьор Ланкастър е бил деен и като режисьор. Основава и своя собствена продуцентска компания. Има много заслужена звезда на Hollywood Walk of Fame (Алеята на славата в Холивуд).

Отива си на 20 октомври 1994 година в Лос Анджелис, 2 седмици преди 81-ия си рожден ден. Остава един от най-добрите актьори през втората половина на 20 век.