Вилизара Анталавичева

Международно известният актьор и тенор Йоханес „Йопи“ Хестерс почина преди 2 години, на връх Бъдни вечер, на 108-годишна възраст. Днес щеше да стане на 110.

Хестерс бе една многостранно надарена, интересна и смела личност. На световно ниво той бе през последните си години най-възрастният все още действащ артист. Общо 90 години бе на сцената, 87 стоя пред камерата, а стана на 108. Един живот, посветен на изкуството.

Йопи живя и твори предимно в Германия, където се преселва през 1936 година, по професионални причини. Притежава холандско, според множество източници, и австрийско гражданство. Носител е на редица престижни награди, между тях десет „Бамби“-та, немска телевизионна и медийна награда.

Участвал е в игрални, музикални и телевизионни филми, театрални постановки и записи, оперети, екранизации на оперети и TV-шоута.

Хестерс е роден през 1903 година в Амерсфорт, Нидерландия, като най-младия син на местен търговец. И Йоханес трябвало да се потопи в Меката на търговията. След училищното си образование започва да изучава занаята. На 16 годишна възраст решава да стане актьор и основава собствена театрална трупа. В Амстердам завършва актьорското си и музикално образование. Първите професионални ангажименти не закъсняват, още през 1921 година стои на сцената с постановки по Уилям Шекспир и Аугуст Стриндберг. Три години по късно поема малка роля в немия филм „Cirque Hollandais“, първата кино-продукция за Йопи.

Започва шеметната кариера на един неповторим филмов и театрален артист.

На 31 декември 1938 година в Мюнхен играе за първи път граф Данило в оперетата „Веселата вдовица“ на унгарския композитор Франц Лехар. Граф Данило е парадната му роля, която той доизгражда и изпълнява в продължение на повече от три десетилетия. Забележително, над 1600 пъти олицетворява фигурата.

Адолф Хитлер посетил някои от представленията, в които участвал Хестерс в Германия. Независимата холандска преса следвала кариерата на артиста предимно с благосклонност. Немските филми на Йопи получават в родната му страна изцяло положителни критики и се излъчвали дори и след 1940 година в тамошните кина. Въпреки това не бил любимец на публиката, бил възприеман като сътрудник на режима в името на кариерата. Често бил упрекван, дори и след войната, че е участвал във филми и представления по времето на националсоциализма.

Симпатии към режима никога не е изказвал публично. Немско поданичество той отказва да приеме.

Повече от 40 години минават, преди да се появи отново на холандската културна сцена и да получи овации. При първия си опит през 60-те години е свален от сцената с неодобрителни викове от страна на публиката.

След Втората световна война Хестерс няма преки препятствия да продължи кариерата си в Германия, продължава да пее и твори в Мюнхен и Берлин, също във Виена. Филмите му от периода на войната биват определени в страната не като националсоциалистическа пропаганда, а като акт на отвличане на вниманието, на успокояване на населението.

През 1946 година е част от екипа на първия немскоговорящ филм, показан премиерно в източен Берлин, а през 1953 година поема роля в първата си Холивудска продукция. В 60-те и 70-те години въвежда нова насока в кариерата си и участва в редица театрални записи, в телевизионни филми и шоута.

През 1997 година е включен в книгата на Гинес като световно най-възрастния, все още активен актьор, който над 250 пъти е играл главната роля в тричасова сценична постановка.

Мемоарите му излизат през 1978 година.

Хестерс не губи волята и жизнеността си и в последните години, белязан от напредващ старчески процес. На 105 години е напълно сляп. Въпреки това продължава да пее страстно, да играе в театъра. Казва: „Аз съм напълно сляп. Но не искам да се оплаквам. Аз имах и имам много изпълнен живот.“