Вилизара Анталавичева

Днес се навършва един век от смъртта на Шарл Албер Гоба, швейцарски деен политик и почетен секретар на Постоянното международно бюро за мир в Берн.

Заедно с Ели Дюкомен Гоба е удостоен с Нобелова награда за мир за 1902 година за дейността му в Интерпарламентарния съюз.

Гоба е роден през 1843 година в Трамелан, кантон Берн. Баща му бил протестантски пастор, а чичо му Самуел Гоба епископ на Йерусалим. Гоба посещава университета в Баyел, учи право, история и литература. Продължава правното си обучение в Хайделберг, където е докторант. След получаване на докторска степен той се мести в Париж, където продължава да се доусъвършенства като правист. Завърнал се през 1867 година в родния си край, той се установява в Берн, където работи първоначално в адвокатска кантора и преподава в университета френско гражданско право.

През 1882 година Гоба стартира политическата си кариера, поради държавната криза, обзела страната през този период. Като управител на образователната дирекция в Берн, една от длъжностите, която заемал, той допринася за многобройни положителни промени. Гоба въвежда ползотворни реформи в училищата и реорганизира учебните заведения за преподаватели. Застъпва се за подобряването на материалното състояние на учителите и премахва наказанието на учениците с бой.

Под негово ръководство е открит днешният университет в Берн. И там Гоба не остава бездеен. Той се опитва да въведе прием без изпити по антични езици. Гоба поощрява един католически-теологичен факултет, окриля го в изследователската му дейност с научна свобода и независимост от папското обучение. Този акт предизвиква открита неприязън.

Политиката му за висшето образование била подчертано благосклонна към жените и чужденците. Като политик Гоба написва пет значими исторически книги.

Поради протести Гоба поема през 1906 година Вътрешната дирекция.

През 1889 година той участва по време на Световното изложение в Париж в основаването на Интерпарламентарния съюз, който насърчава мира, мирното разрешаване на интернационални конфликти. Международната организация е една от най-старите с политически характер и има за цел развиване на предложения за разоръжаване и международен арбитраж. Дейността на Гоба за организацията се превръща в център на обществените му начинания.

Гоба ползва влиянието си като регионален и държавен политик, за да се се застъпва като европеец и космополит за мира.

Нобеловата награда за мир за 1902 година не го прави бездеен, напротив – той работи с още по-голяма енергия за международния мир. Като нобелов лауреат той придобива ярко реноме и се намесва в актуални конфликти. На интернационални конгреси пледира за разоръжаване и международен арбитраж. На прием в Белия дом отбелязва подем в отношенията с президента на САЩ Теодор Рузвелт.

Гоба не доживява избухването на Първата Световна война.