Евгений Еков

Да демонстрира турската мощ и да покаже българската немощ, това бе червената линия, която преминаваше през публичната лекция на турския посланик в България Н.Пр. Сюлейман Гьокче на тема: „Българо-турските отношения през 21 век", състояла се на 16 април 2014 от 11:00 ч. в хотел "Шератон", София.

Събитието бе организирано от Атлантическият клуб в България, Посолството на Република Турция в София и Дипломатическият институт към министъра на външните работи. Трио, което само по себе си показва пълната зависимост на България от югоизточната й съседка.

Преди да даде думата на „високия гост" председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси припомни за 135-годишнината от приемането на Търновската конституция и 23 години от основаването на Атлантическия клуб. Наскоро, не пропусна да отбележи той, бе отбелязана и 10-годишнината от приемането на България в НАТО.

Изобщо, с три изречения Паси затвори кръга от откъсването ни от турското робство до връщането на влиянието на Анкара чрез членството ни в Североатлантическия договор. А за тези, които се питаха, защо точно сега се провежда тази лекция, председателят на Атлантическия клуб не пропусна да посочи, че позицията на Турция бе една от най-ярките по кризата в Украйна.

Сиреч, с тази лекция Паси продължава антируската и антибългарската политика, която той води от началото на събитията на североизток. Може би за негово най-голямо разочарование обаче в самата лекция турският посланик не разгледа темата Украйна, та се наложи да го питат допълнително. Но, какво да се прави, понякога дори между адаши се случват и такива „недоразумения".

Верен на себе си обаче Паси не си остави магарето в калта и „обясни", че понякога неразбирателството между културите и хората идва от това, че не си познаваме добре имената - Сюлейман означава същото, което и Соломон, тоест "Обичащ мира", а това на български е Любомир. Ако всички знаем, че Сюлейман, Соломон и Любомир са едно и също име, вероятно конфликтите по света щяха да бъдат много по-малко на брой.

От лекцията обаче човек много трудно би останал с подобно впечатление!

Речта на пратеника на Анкара в София бе разделена на три части.

Първа част - турската външна политика, втора - политиката на Турция на Балканите, и, трета - българо-турските отношения. По първата част, посланик Гьокче заяви, че няколко неща са важни за съвременната турска външна политика. Тя е обладана от духът на 21 век, свързана е с това колко бързо глобализацията променя света и е ориентирана „позитивно" в регионален и съседски мащаб. Турция, акцентира шефът на турската мисия в България, винаги се е старала да поддържа баланса между сигурността и свободата. Но не трябва в ущърб на други държави да изграждаме сигурността си, категоричен бе амбасадорът.

Турция има много съседи, каза посланикът на Турция в България, но само две държави - България и Гърция, са не само съседи и приятели, но и партньори в ЕС, и съюзници в НАТО. Сюлейман Гьокче отбеляза, че външната й политика е ориентирана към визията, а не към кризите.

И с това свое заключение, директно подцени дошлите да изслушат лекцията му в "Шератон". Навярно е сметнал, че тази лекция май бе само за „подбрани люде".

И видно е сбъркал!

Защото, дори и да бе така, за всички отдавна е ясно, че външната политика на Турция от идването на Ердоган на власт е ориентирана към визията на неоосманизма - към възстановяване на турското политическо, икономическо, културно и духовно влияние в границите на бившата Османска империя. Прилагането на тази все по-всеобхватна политика е подходът, към който Турция се стреми. И посланик Гьокче даде два особено показателни примера.

Анкара е на второ място по инвестиции в Ирак и на едно от първите в Етиопия. Друг важен въпрос за турската външна политика според него е либерализирането на визовия режим за турските граждани. Крайъгълен камък за нея обаче остава НАТО.

Кризите в Сирия, а сега и в Украйна, въздигнаха позициите на Анкара в Алианса до нива дори по-високи от времето на Студената война и тя едва ли ще пропусне да се възползва от ситуацията. Още повече, че днес възможностите й да го направи са неизмеримо по-големи, отколкото преди 25 години!

Последното пролича и от втората част на лекцията на Гьокче - политиката на Турция на Балканите. Ръководителят на турската мисия у нас заяви, че турската дипломация следва детерминирана политика спрямо Западните Балкани и Източните Балкани. Искаме, заяви посланик Гьокче, права за всички езикови групи, без изключение. В този план, водещ инструмент на турската външна политика е приобщаването им на базата на регионалната принадлежност. Турция се опитва да влияе чрез мюсюлманските малцинства в балканските страни и това бе признато публично многократно и от самия министър-председател на страната Реджеп Тайип Ердоган, и от неговия външен министър проф. Ахмед Давутоглу - идеологът на неосманизма!

Изключително важно за турската дипломация, подчерта посланик Сюлейман Гьокче, е изграждането на повече нефто- и газопроводи на Балканите. Гьокче заяви още, че е много вероятно скоро България да бъде включена в проекта за Трансанадолски газопровод, известен още като ТАНАП, който бе подписан между Анкара и Баку. Меморандум за разбирателство, който предвижда транспорт през Турция за Европа на газ от Азербайджан бе подписан неотдавна от министъра на икономиката Драгомир Стойнев и турския му колега. Турският посланик каза също така, че турската страна продължава да работи заедно с Русия по проекта "Южен поток".

В същото време стана ясно, че Турция ще обмисли възможността газопроводът „Южен поток", който ще превозва природен газ от Русия към Европа, да премине през турска територия, ако Москва отправи такова искане.

Това каза турският министър на енергетиката Танер Йълдъз, цитиран от Ройтерс. Бъдещето на дългия 2400 км газопровод от Русия през Черно море до Европа, който заобикаля Украйна, бе поставено под съмнение заради кризата около присъединяването на Крим от Русия. Ние сме отворени да оценим всяко искане газопроводът да премине през турска територия, заяви Йълдъз пред репортери, когато бе попитан за проекта. Говори се, че може да има такова искане. Ако има искане, ние ще го разгледаме, добави министърът, който ще разговоря със зам.-ръководителя на „Газпром" Александър Медведев в Анкара в понеделник - 21 април. Кризата в Украйна няма да окаже влияние на стратегическите отношения на Турция и Русия в сферата на енергетиката, каза още Йълдъз, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Във връзка с предстоящото посещение на Медведев, Йълдъз посочи, че по време на визитата ще бъде обсъден въпросът, свързан с влиянието на събитията в Украйна върху ЕС и Турция, както и върху руско-турското сътрудничество в сферата на енергетиката. По време на разговорите ще бъде обсъдена и регионалната стратегия на „Газпром", каза Йълдъз. Партньорът на „Газпром" в проекта, италианската Ени, заяви, че бъдещето на „Южен поток" е поставено под въпрос от ескалиращия спор около Украйна. ЕС също отложи даването на ход на проекта. Въпреки кризата в отношенията Изток-Запад, консорциумът, който управлява проекта „Южен поток", заяви, че ще започне полагането на първите тръби тази есен.

Същият ден - 16 април - излезе и новината, че турската енергийна компания "Боташ" активизира работата по изграждането на интерконекторната газова връзка между България и Турция. Решението бе взето при посещението на турския министър на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз преди няколко месеца. Споразумението предвижда всяка една от страните да изгради газовата връзка на своя територия. Европейската комисия определи газовата връзка с Турция като един от проектите от общ интерес.

Турската фирма, на която е възложен търгът по изграждането на трасето, е започнала сондажните работи. При строителството на 175 километровото трасе за пръв път в Турция ще се използват тръби с диаметър 91 см. Също за пръв път ще се прилага технология за хоризонтален сондаж. Интерконекторната връзка, която ще достига до селището Шаркьой, област Текирдаг, се предвижда да завърши през 2015 г. и ще бъде снабдявана с газ, който Турция получава от Русия чрез "Син поток".

Това е поредното доказателство за казаното по време на лекцията от турският посланик в София Сюлейман Гьокче, че Анкара се стреми да има обща област на интереси в Балканския регион между Турция и България.

В своята реч по третата част посланик Гьокче представи развитието на партньорските отношения между Турция и България в сферите на политиката, отбраната, търговията, икономиката, енергетиката и културата. Гьокче каза, че между България и Турция има добросъседски взаимоотношения и двустранните отношения се развиват във всички сфери. Турският посланик обърна специално внимание и на приноса на двете страни-членки на НАТО за мира и стабилността на Балканите и в Черноморския регион. Главата на турското посолство у нас не пропусна да отбележи ключовата роля на проведените срещи на правителствата на България и Турция и изрази надежда, че предстоящата среща ще се състои навреме.

Той припомни, че само България и Гърция са партньори в Европейския съюз, и в това си качество са в състояние да подпомогнат кандидатурата на Турция, която вече е на половин век, за пълноправно членство в ЕС. България, посочи турският посланик, вече прави необходимото от своя страна. Особено ефективни в това отношение са се оказали, според него, обмена на взаимни посещения.

Надявам се, заяви Гьокче, че по-бързото развитие на преговорите на турската държава с ЕС, за което има симптоми, ще заздрави и турско-българските отношения.

Онова обаче, което, съвсем естествено, пропусна да отбележи в тази част от лекцията си посланик Гьокче, е, че Турция има имперски амбиции към България, а Германия тласка България в сферата на влияние на Турция, за да отблъсне руското влияние на Балканите. Така е било, така е, така и ще бъде, защото в България винаги са се намирали и ще се намират политици, готови на „добра цена" да обслужват и турските, и германските интереси у нас.

Типичен пример в това отношение е, че на събитието водещият Соломон Паси припомни, че Турция е подкрепила членството на България в НАТО, и отбеляза, че във формат "2 плюс 2" Гърция и Турция помагат на България и Румъния. По думите му, този формат се е превърнал в „символ" на балканското сътрудничество.

"Защо да не предложим този балкански формат да го репликираме за Грузия и да създадем коалиция на непосредствените съседи на Грузия - отворена за всеки, който пожелае - един съюз в НАТО, който да лобира за поканването на Грузия в Алианса", предложи Паси.

Същевременно, Гьокче даде пример за истинска дипломатическа прагматичност, като постави въпроса за опазването на паметниците на културата, които са продукт на общото ни минало, един изключително важен проблем в двустранните ни отношения.

Турският посланик така и не обясни защо Турция чрез Главното мюфтийство се меси във вътрешните дела на България, както и защо турската държава все още не се е разплатила с прокудените тракийци, но се спря подробно на въпроса за бежанската криза.

Той отбеляза, че това е популярна тема от двете страни на българо-турската граница. От началото на кризата в Сирия, съобщи Гьокче, в Турция са настанени 750 хил. сирийци. Около 2/3 от тях живеят в 22-ата центрове за бежанци. Като Турция е изразходвала около 2.5 млрд. долара за издръжка на бежанците, от тях на нея са й били възстановени едва 200 млн. от чужда помощ.

Турският посланик се спря и на разговорите, които се водят между представители на България и Турция за предприемане на съвместни мерки за намаляване на бежанския поток от югоизточната ни съседка през нашата граница.

Българската власт иска помощ за бежанците, ние я предоставяме, заяви двусмислено главата на дипломатическата мисия на Турция в България. Защото и за незапознатите с проблематиката е ясно, че без включване на цялата мощ на турската държавна машина нито един „сирийски бежанец" не би прекосил нелегално общата ни граница!

В своята лекция посланик Гьокче разгледа и въпроса за търговията и инвестициите между нашите две страни. Към днешна дата търговският обмен е около 5 млрд. долара и е малко в полза на България, което означава, че е достигнато нивото на 2008 г., когато грубо е бил 2 млрд. евро. Според него обаче съвсем реално е да се достигне 10 млрд. долара годишно търговски обмен. Турските инвестиции пък са съсредоточени в някои региони. Сумата им е достигнала 33 млрд. евро, съобщи Гьокче.

Той посочи, че най-голямата инвестиция в България е турска - „Тракия-глаз". На 21 май ще бъде открита нова дестинация до Варна на турските авиолинии. Затова и въпросната авиокомпания е един от спонсорите на проведеното събитие. Какво да се прави, големите пари винаги са прокарвали пътя на голямата политика!

Обемът на турските инвестиции у нас даде обаче основание на посланик Гьокче да заключи, че Турция се превърна в търговска нация! И за да докаже колко нищи сме ние в сравнение с турците, даде примера, че населението само в европейската част на страната (Одринска Тракия) е два пъти по-голямо от това на България. Като доходът на глава от населението в този регион от 11 хил. долара надвишава нашия двукратно. При това положение, заяви Гьокче, колкото и да се напъва България, тя не е в състояние да покрие нуждите само на това население. Камо ли да увеличи разликата в търговията в своя полза, категоричен бе пратеникът на Анкара.

При това положение, турският посланик зададе може би най-важният си въпрос към публиката: Какво ще правим в бъдеще заедно?

Отговорът на този въпрос може да бъде само един:

Заедно не! Стойте си в Анадола!