Ракурс

Турският режисьор Нури Билге Джейлан спечели „Златна палма” на фестивала в Кан за драмата „Зимен сън”.

Наградата бе връчена на Джейлан от председателя на журито новозеландската режисьорка Джейн Кампиън. Той победи 17 други претенденти, включително Дейвид Кроненбърг, Жан-Люк Годар, Майк Лий и Мишел Азанависиюс.

Това е първата победа за Турция от 1982 година насам на най-големия филмов фестивал в света. Тогава голямата награда бе споделена от Йълмаз Гюней за филма „Път” и Коста Гаврас за филма „Пропаднал без вест”, писа агенция „Фокус”.

Джейлан посвети наградата на турските младежи, които „загубиха живота си” в кървавите антиправителствени протести, които разтърсват Турция през последната година.

Наградата за най-добър режисьор за „Ловец на лисици” спечели Бенет Милър. Филмът е базиран на истинската история за убийството на олимпийски шампион по борба от мултимилионера Джон Дюпон.

Лентата на 47-годишния Милър плени филмовите критици и остави зрителите зашеметени от актьора Стийв Карел, чието превъплъщение като умопомрачения и зъл Дюпон бележи пълен обрат от предишните му комедийни роли. Във филма също играят Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало като Марк и Дейв Шулц – двама братя, състезатели по борба.

Филмът „Левиатан” на руския режисьор Андрей Звягинцев получи наградата за най-добър сценарий. „Левиатан” представя „историята на библейския персонаж Йов с материали от съвременна Русия”. В центъра на историята е живеещият на север Николай, който заедно с баща си построява свой дом. Но неговият нормален живот се руши под влиянието на съдбата. Главната роля във филма изпълнява Алексей Серебряков.

Джулиан Мур получи наградата за най-добра женска роля. Във филма на Дейвид Кроненбърг „Карта на звездите” тя играе застаряваща звезда, която усеща как киноиндустрията все повече й обръща гръб.

Британският актьор Тимъти Спал получи наградата за най-добра мъжка роля за превъплъщението си в ексцентричния художник Джоузеф Малърд Търнър във филма „Мистър Търнър” на режисьора Майк Лий. В пищния исторически филм Спал представя Търнър като художник, проправящ пътя на модерното изкуство чрез грухтящи, поразяващи, плюещи и изнежени арт представления, които критиката оценява като магнетични.