Петя Янакиева

Звездата поднесе на София вечната „Дилайла” в испански вариант

Не съм голям фен на Том Джоунс, затова и от концерта му в София очаквах само едно – да изтрие от съзнанието ми неизбежната „Дилайла”, без която според DJ-ските стандарти у нас не може да минат нито едно сватбено тържество/банкет/купон. Така получих повече, отколкото изобщо съм си мислила, че е възможно.

Концертът в България бе част от турнето "Praise & Blame" – по името на последния албум, който звездата представя. С ясното съзнание, че не може да изпълняваш по един и същи начин песен, написана през 1968 г., Джоунс поднесе изненада - евъргрийнът „Дилайла” бе преаранжиран в испански стил до средата. След това певецът даде на почитателите си онова, което са чакали 40 години - да чуят класическото изпълнение на живо. Уелсецът показа защо е звезда от планетарен мащаб, която има почти 50-годишна кариера и над 100 милиона продадени диска.

След шегите - човекът е възрастен, ще започне навреме, сигурно си ляга рано... - той се появи на сцената само 30 минути след 20 часа. Като се има предвид, че доста след обявения за начален час на събитието човекопотокът продължаваше да се ориентира в новата зала „Арена Армеец” и трите й нива по стълби и асансьори, това дори не може да се брои за обичайния звезден пиниз – публиката да изтръпне от чакане и с аплодисменти да извади изпълнителя на сцената. С настаняването се оказа, че залата, чийто капацитет е 12 000 души, е пълна до последното място на последния балкон – места, които бяха пуснати допълнително дни преди концерта.

Първо се появи бендът на звездата - Джеймс Майкъл Моузес (китари), Дейвид Ерик Бронз (бас), Тревор Майърс (тромбон), Хенри Колинс (тромпет), Франсис Уолдън (саксофон). Мъжката компания на сцената разнообразиха две беквокалистки - блондинката Лаура Критчли и брюнетката Софи Хилър.

Като музикален директор на турнето бе представен барабанистът Гари Уолис. Освен че е на една сцена със звездата вече 20 години, специалното му място се определя и от солидна биография – свирил е заедно с „Pink Floyd”, Питър Гейбриъл, Жан-Мишел Жар, „Mike and the Mechanics”.

Излезе и самият Том - побелял и отслабнал след сърдечното, но не любовно, а здравословно преживяване, което доведе до отмяна на концерта му в Монако през август. Запазеният му сценичен тоалет от разкопчана наполовина риза и впити панталони годините са сменили с елегантен костюм. За да наеликтризира обаче все така публиката, бяха достатъчни изпълненията на "She’a A Lady", „What’s New Pussycat?" и "Thunderball" от саундтрака на едноименния филм за Джеймс Бонд от 1965 година с легендарния Шон Конъри в главната роля. А после дойде ред на "I'll Never Fall In Love Again", по-новата "Sexbomb", тоталния хит "Green, Green Grass Of Home". И още "Detroit City", "If I Only Knew", "It's Not Unusual".

Без видеостени, без грандиозно лайтшоу, без хореография, само чудовищният глас на сър Том, който се раздаде на сцената - ето така го правят големите. Не може и да не се запитаме - какъв ли щеше да е концертът, ако това се беше случило преди няколко десетилетия?

Съвсем логично преобладаващата част от публиката бяха фенове с посребрени коси. Дамите припяваха разчувствано, а мъжете не криеха възхищението си. Сред публиката бяха композиторът Стефан Диомов, промоутърът Иван Вълков, който организира и реди музиката на бургаската фестивална гордост Spirit of Burgas, певецът Веселин Маринов, актрисата Койна Русева, която бе довела и две от трите си деца, ексобразователният министър от кабинета на Костов Веселин Методиев и много други.