Лорън Бекол през 40-те години на миналия век, рекламна фотография
Фото: www.wikipedia.org,
16 септември 2014, вторник
Вилизара Анталавичева
Днес се навършват 90 години от рождението на легендарната Лорън Бекол, една от най-зашеметяващите театрални и екранни актриси.
Американката се числи към незабравимото поколение таланти, маркирали ярко и трайно „Златната ера“ на Холивуд.
Пред камерата Бекол е партнирала на редица величия от бранша. Между тях са Кърк Дъглас, Тони Къртис, Рок Хъдзън, Гари Купър, Пол Нюман, Джон Уейн, Мерилин Монро и Хъмфри Богарт.
Родена е през 1924 година в Бронкс, Ню Йорк, като Бети Джоан Пърски. Детството и юношеството тя прекарва в Бруклин и Манхатън. На 16 години получава първи ангажименти като модел. Една година учи в Американската академия за драматично изкуство, където трупа начален опит на сцената, а през 1942 година дебютира на Бродуей с постановката „Johnny 2 x 4“. Година по-късно е на корицата на известното модно списание „Harper’s Bazaar“ и впечатлява мнозина кинотворци. Тогава режисьорът Хауърд Хоукс я ангажира за продукцията си „Да имаш и да нямаш“, по едноименния роман на Ърнест Хемингуей.
Премиерата на лентата е през 1944 година, редом до младата дебютантка в бранша участва звездата от „Казабланка“ Хъмфри Богарт. С продукцията стартира пъстрата шеметна екранна кариера на една от най-красивите жени в Холивуд, продължила почти седем десетилетия.
Снимачната площадка на „Да имаш и да нямаш“ се оказва съдбоносна за Бекол както в професионален, така и в личен план. Едва на 19 години тя опознава Хъмфри Богарт, който е 25 години по-възрастен. Сватбата на двамата се състои година по-късно. Тя е съпруга на Богарт до смъртта на актьора през 1957 година. Общо три брака бележат наситения живот на Бекол.
Актрисата участва в над 30 филма, сред тях са станалите вече класика „То покори света“, „Магазинче за ужаси“, „Огледало с две лица“ и „Убийство в Ориент експрес“.
С напредването на възрастта Бекол намалява, но не преустановява филмовата и театрална си дейност. Между късните ленти на актрисата са „Догвил“ (2003) и „Мандърлей“ (2005), и двете продукции на феноменалния Ларс фон Триер.
За постиженията в киното и театъра Бекол е отличена с редица награди като „Златен глобус“ и „Тони“, има и номинации за „Оскар“, „Еми“, „БАФТА“. През 1996 година й е присъден почетният „Сезар“, а през 2009 – почетен „Оскар“ за цялостно творчество.
Бекол почина на 12 август тази година, в следствие на удар, месец преди кръглия си юбилей. Надарена бе със забележителен актьорски талант и особено визуално обаяние, дължащо се на много отличителните черти на лицето и индивидуалния дрезгав глас. И двете характеристики са по-скоро нетипични за болшинството актриси от златната епоха.
Сподели в социалните мрежи