Илиана Китанова

Турското и българското кино са почти връстници. Поемайки си дъх след двете балкански войни и в навечерието на първата световна, двама авантюристи в кинематографа пробват своя шанс.

Получилият театрално образование във Виена и киностаж в Берлин Васил Гендов снима в края на лятото на 1914 комедията си „Българан е галант“, която има своята премиера през януари 1915 и това ще е повод българското кино да чества скоро своите първи 100 години.

Малко по-късно от него, на 14 ноември 1914, истанбулският гимназиален директор и кинолюбител Фуат Юзкинай заснема разрушаването на руския паметник в тогавашния квартал „Свети Стефан“ и това бележи началото на турската кинематография.

100-годишнината на турското кино се чества през цялата 2014 година.
Скъп подарък за юбилея направи най-успешният съвременен турски режисьор Нури Билге Джейлан, спечелвайки „Златна палма в” Кан със снимания в неземната Кападокия „Зимен сън“.

Само 250 километра на юг се намира Адана, градът на знаменития едноименен кебап, но и известен с памуковите плантации в близост. Тук се състоя 21-то издание на международния кинофестивал „Златен памук“.

Логично юбилеят на югоизточната  ни съседка бе повод програмата да представи някои от ключовите филми и творци в турската кинематография. Сред почетените с кратки ретроспективи бяха роденият преди 100 години писател Орхан Кемал, по чиито творби са създадени десетки филми, знаменитият актьор Тунджел Куртис и естествено роденият в Адана легендарен режисьор Йълмаз Гюней, чийто филм „Пътят“ спечели първото златно палмово отличие за своята страна преди 22 години.

Традиционно най-важната част от фестивала е конкурсът за нов турски игрален филм. В журито, председателствано от един от най-креативните съвременни турски режисьори Реха Ердем, взе участие и миналогодишният победител Махмут Фазъл Чошкун, чийто филм „Йозгат блус“ спечели и Наградата за най-добър балкански филм на София Филм Фест тази година.

Задачата на журито в Адана е особено отговорна, имайки предвид наградния фонд на фестивала от над 225 000 евро.

Конкурсната програма от 12 филма нямаше класата на водещите турски филми на годината („Зимен сън“ на Джейлан, представеният с успех в Берлин „Агне“ на Кутлуг Атаман, спечелилият голямата награда в Сараево „Песента на майка ми“ (“Song of My Mother”) на Eрол Минташ, и направилият сериозно впечатление във Венеция „Шивас“ (“Sivas”) на Каан Мюдеджи, но представи сравнително високо ниво на професионализъм, макар част от филмите да бяха на дебютанти.

Голямата награда на фестивала бе присъдена на „Дух от пръстта“ (Spirit of Dust) на дебютанта Несими Йетик, който отнесе и половината от наградния фонд.

Втората по значимост награда на името Йълмаз Гюней взе „Защо не мога да бъда Тарковски?“ (Why Can’t I Be Tarkovsky?) на Мурат Дюзгюноглу.

Добре познатият в България режисьор Дервиш Заим спечели наградата за сценарий за филма си „Риба“ (Fish).

Наградата за режисура взеха Нисан Дадж и Езра Сайдам за филма „Отвъд морето” (Across the Sea).

За поредна година организираният от „посланиците“ на турското кино по света и ръководители на пътуващият „Фестивал на колела“ Ахмет Бояджиоглу и Башак Емре Адана Базар на новото турско кино отново предложи на международните фестивални селекционери богата програма, от която всеки имаше какво да избере според спецификата на своя форум.

Какъв е българският избор ще можете да видите на 19-ия София Филм Фест през март.