Ракурс

В рамките на 32-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза” снощи премиерно бе показана новата лента на Георги Дюлгеров „Буферна зона”.

На пресконференция днес проф. Георги Дюлгеров представи присъстващите членове на екипа с думите, че никога не е започвал филмите си с надписа „Един филм на…“, тъй като е твърде размита границата в приноса на всеки един.

Дюлгеров определи филма си като прощаване с киното, което обича; като обяснение в любов към кинематографията от 60-те. Сценарият е до голяма степен базиран върху реални негови сънища – страхове, които е съумял да преодолее, едва след като ги е запечатал на лента. Тълкува например един от сънищата си, превърнал се в сцена от филма, като страх от диктатурата – метафора на времето, в което: „Произвеждахме по 24 филма годишно, но много ни беше страх“.

Дискусията продължи с въпроса какво ще стане с киното след това сбогуване, с навлизането на термина културна индустрия, предполагаща стандартизиране и максимална ефективност. Режисьорът сподели, че все още има добри примери в лицето на филми като „Великата красота“, а и вижда във френското кино последен останал бастион, който дава отпор на разглеждането на киното като търговски продукт. Финал на разговора с Георги Дюлгеров даде проф. Вера Найденова с думите „За малкото хора, за които е важен този филм – той е много важен“.

Екипът на другия показан вчера филм „Българска рапсодия“, който е и българското предложение за „Оскар”, беше в състав – Иван Ничев, Татяна Гранитова и Стоян Алексиев. Авторите разказаха, че лентата е плод на 50-те интервюта, проведени с еврейски семейства, разказващи своите спомени от 1943 година и времето след войната.

Филмът търси диалог и мир между чувството за вина към съдбата на отпратените с влакови ешалони евреи от Беломорието и националната гордост от спасените 50 хиляди. Търсеният акцент са не толкова историческите събития, а това как хората живеят с тях.

Иван Ничев сподели, че несъмнено фактът, че филмът е създаден в копродукция е наложил изменения в сценария в името на това той да стане достъпен като сюжет за международния зрител. За целта е работено с външен консултант, а преговорите за разпространение в САЩ са в развитие. Българската премиера на филма ще бъде през ноември. На въпрос дали публиката да очаква още един филм на същата тематика Ничев отговори „ С удоволствие бих бил консултант на следващия режисьор поел темата, но аз приключих в тези три филма“.

Следващият проект на режисьора е в сферата на документалното кино и ще разказва историята на българката Костадинка Кунева – бивша чистачка в атинското метро и настоящ евродепутат от Гърция. Кунева става известна с борбата си за правата на работниците и заливането със сярна киселина, до което тя довежда.