Майя Праматарова, Ню Йорк
Източник: Факел.бг

Едновременно, в рамките на седмица, излязоха възобновеният мюзикъл на Ленард Бърнстайн "On the Town" и премиерният филм "Birdman", в основата на които е темата за Ню Йорк.

“В града”, така буквално се превежда заглавието на мюзикъла на Ленард Бърнстайн и Джеръм Робинс, а може да бъде наречен и “В градска отпуска”.

За 24 часа са пуснати в отпуск трима моряци - Гейби (Тони Язбек), Чип (Джей Армстронг Джонсън) и Ози (Клайд Алвес). Действието се развива в края на Втората световна война, но тревожните мисли са оставени на кораба, а сега момчетата са в Ню Йорк, в прекрасния град, и се впускат в търсене на любов и приключения.

А публиката в Lyric Theatre, реконструиран във вида си от 1903 година, е заедно с тях от мига на появата им с хита на Бърнстайн “Ню Йорк, Ню Йорк”.

Няма изречена и дума, а желанието да откриваме наново града е и наше - още повече, когато се появява и целта в лицето на красиво момиче от плакат в метрото - прима балерината на New York City Ballet Меган Феърчайлд e поканена за ролята на Айви Смит от хореографа Джошуа Бергезе.

Изучил подробно партитурата на Бърнстайн, с нейния симфонизъм, разрязван от джаза, Бергезе поставя пластиката и танца така, че движението тласка действието в мюзикъла по естествен начин, съграждайки конфликти и характери, умножаващи енергията на музиката със стилизирани и сложни технически решения. Два часа и четиридесет минути актьорите пеят и танцуват, летят по сцената с невероятна скорост. Допреди минута са били в метрото, а вече единият от тях вместо в музей за модерно изкуство се оказва в природонаучен музей и нещо повече, унищожава в порив на споделена страст един от експонатите; другият пък е в такси, харесан от жената-шофьор, която недвусмислено го подканя да приключват с градските забележителности и да отидат в нейната квартира; третият, най-романтичният, все още с плаката в ръка, търси най-красивото момиче в милионния град.

Момчетата и техните момичета се срещат и разделят в пространство, което следва тяхната динамика, като реално самата сцена е празна почти през цялото време, идеална площадка за танцуване, а промените идват от спускащите се екрани, на които се прожектира нещо преди те да изчезнат. Само силуетът на града не изчезва, очертан в дъното на сцената, зад прозрачния екран, потънал в лека мъгла, той е загадъчен, достъпен и непостижим.

Осветлението е активен персонаж в интегралната цялост на спектакъла, то очертава зони, които се припознават като интериори, или препуска заедно с героите или подчертава романтизма на някоя сцена, разрушен моментално от музиката или хореографията. Всичко е в постоянно движение и спиралата на времето, върнала ни в средата на миналия век, току препраща тук и сега, в новото хилядолетие - толкова ли сме се променили, или сме същите, нищо, че вече не пушим толкова много и не четем вестници.

Отговорът дойде след като веднага след мюзикъла гледах филма “Бърдмен”, който излезе в Ню Йорк през същата седмица. Бродуей е тема на филма, като репетициите на една нова пиеса, с която героят иска да докаже преди всичко на себе си, че все още е истински артист, се показват в пресечка с комикса и персонажа от “Батман”, който не иска да освободи героя и му се натрапва в неочаквани ситуации.

Иронията идва от факта, че режисьорът Алехандро Иняриту е поканил за ролята Майкъл Кийтън и черният хумор започва да звучи автобиографично за всеки, който е гледал актьора като Батман във филма на Тим Бъртън.

Отново персонаж във филма, както и в мюзикъла на Бърнстайн, е Ню Йорк, но това е жесток механичен град, в който небостъргачите не извисяват, а смазват. Това не е град, в който някой ще хукне с плакат в ръка да издирва някакво момиче… В този град всичко е опосредствано чрез айфоните в ръцете, с които се щрака напосоки, особено ако видиш известен артист на улицата. В този град седиш на края на небостъргача като птица, която няма енергия нито да литне, нито да отпусне криле и да се разбие на земята. До един момент.

Героят на Майкъл Кийтън, притиснат отвсякъде, не може да се измъкне, освен чрез краен жест - отказ от собствения си живот. Маската се е сраснала с лицето му, няма друг начин. И това е някакъв жест на възвърната невинност, който е много далече от наивността на тримата моряци, решили за 24 часа да покорят Ню Йорк, но в него се разпознава нещо човешко, вече изчезващо от лицето на съвременния мегаполис.

Ню Йорк е постоянен обект/субект на американския мюзикъл и кино, той е като машина на времето. “New York, New York, It’s a wonderful town…” – пеят тримата моряци във възобновената версия на мюзикъла на Бърнстайн, в един миг те разпознават града като град на самотници, но се качват на кораба много преди да проникнат в двойните сюрреалистични дъна, където мъчително живеят персонажите на актьорите от филма на Иняриту – Майкъл Кийтън, Ема Стоун, Едуард Нортън и Наоми Уотс.