Ракурс

Филмът на Андерс Остергард и Елизабет Рач „1989” ще бъде прожектиран едновременно в 26 града из цяла Европа в деня на откриването на Международния фестивал за Документални филми в Копенхаген – CPH:DOX.

25 години след падането на Берлинската стена, новият филм на номинирания за „Оскар” датски режисьор Андерс Остергардс и Елизабет Рач ще има своята световна премиера в Копенхаген в сряда, 5 ноември. За първи път в историята на фестивала филмът, който ще открие събитието, ще стане достояние не само на датската публика, но и на хората в почти цяла Европа.

Филмът ще бъде излъчен едновременно в Атина, Белград, Братислава, Брюксел, Букурещ, Дъблин, Единбург, Гьотеборг, Хелзинки, Льоварден, Лондон, Киев, Кристиансан, Москва, Осло, Порто, Прага, Реус, Рига, Салерно, Сараево, София, Санкт Петербург, Хага, Владивосток и Загреб!

Филмът „1989” предлага поглед към високо-рисковата политическа игра, която доведе до падането на Желязната завеса и Берлинската стена и отразява цената, която човечеството плати вследствие на предприетите политически действия.На 8 ноември филмът ще бъде показан в Берлин като част от официалното честване на годишнината от разрушаването на стената.

Филмът ще бъде представен на живо от Копенхаген от икономическия и политически съветник Джеръми Рифкин (САЩ) и журналистът и политически анализатор от Италия Лорета Наполеони, които заедно ще предложат своя поглед към обединена Европа, които представят гледните точки на наблюдател отвън и на жител на континента.

След прожекцията на филма главният герой Миклош Немет ще бъде на сцената за дискусия по повод историческите събития, описани във филма. В дебата ще се включат Лорета Наполеони, бившият датски премиер Пол Нируп Расмусен и Лука Фрийс, ректор на Университета на Копенхаген и бивш министър на климата и енергетиката, които ще обсъдят състоянието на Европа днес, 25 години след падането на стената.

„1989” е политическа драма за рухването на Желязната завеса, разделяща Изтока от Запада. В края на 80-те години в Унгария тя вече е започвнала да се разпада. Бодливата тел ръждясва, а електронната система, била някога гордостта на граничните войски, става напълно ненадеждна. Няколко пъти на ден, стотици войници се втурват с камионите си, когато алармата се включва, само за да разберат, че заек или глиган е пресякъл границата. Електронната ограда може да бъде поддържана само със скъпи резервни части от Запада, купени с твърда валута, което задушава крехката икономика на страната. Това е абсурдна ситуация, а в Будапеща един млад, новоназначен премиер решава, че това трябва да спре.

За да спаси затъващата икономика на страната, Миклош Немет решава да премахне от държавния бюджет разходите за скъпата гранично-контролна апаратура. Скоро той разбира, че това негово решение го поставя срещу комунистическите лидери. В същото време, една млада двойка от Източна Германия е окуражена от слуховете, че на 19 август унгарската граница до Австрия ще бъде отворена за няколко часа. Подобно на други хиляди източногерманци, те решават да отидат на станалия прочут след години Паневропейски пикник – демонстрация на мира на границата край град Шопрон, но неволно са въвлечени в политическата игра на властта, която се играе на закрити врати в „източния” блок. Младият мъж е застрелян на границата, а това трагично събитие парадоксално ускорява окончателно решение на Немет границите да бъдат отворени. Няколко месеца по-късно пада и Берлинската стена. Преди това обаче, една отчаяна игра на власт е изиграна между ключови правителствени лидери. Някои от тях продължават да се борят за мирна Европа без потисничество и ядрена заплаха, а други не могат да приемат, че всичко, в което някога са вярвали, е разрушено и именно за тях битката на живот и смърт продължава.

Премиерът скоро научава, че е изправен срещу страховити опоненти, които не са само недоволни представители от собствената му партия: срещу себе си има двама диктатори – румънския Николае Чаушеску и Ерих Хонекер в ГДР. В своите затворени кръгове те не крият яростта си и падгатвят заговор срещу „предателите” на социалистическата кауза. Филмът показва какво се случва зад затворените врати на конферентните зали и също така показва бунта на унгарците.

В документалния филм режисьорите пресъздават събитията от 1989 година и приканват публиката към срещи с миналото, предлагайки мозайка от признания и реконструирани диалози, създадени по достоверни архивни материали, с участието на реални политически ключови герои. Филмът достига рязката граница на документалното пресъздаване, като двамата централни свидетели са бившият унгарски премиер Миклош Немет и Грундула – жената, която заедно с любимия си фатално се опитва да пресече източногерманската граница през 1989.

Сцените във филма са базирани на сложна възстановка на заседателни протоколи, подробни показания и свидетелски разкази. Режисьорът използва творчески подход, за да пресъздаде реалните събития с личности, които са били действителни участници в събитията, запазвайки автентичността и духа на времето.

„1989”

2014, Дания-Германия-Унгария-Норвегия
режисьори Андерс Остергард, Елизабет Рач
продукция LISE LENSE-MØLLER / MAGIC HOUR FILMS

Специална паневропейска прожекция в Дома на киното
5 ноември 2014, начало 20:30 часа