Ракурс

"Швейцарецът с българско сърце" пристига в Бургас на 21 ноември с две прожекции в зала "Георги Баев" на КЦ "Морско Казино".

Документалната лента е дело на екипа на "Българска история". 

Тя е посветена на легендарния Луи Айер - един швейцарец, отдал живота си на България и поставил основите на спорта в страната ни.

Проектът включва серия от интервюта и възстановки на кръвопролитните военни действия в Европа от началото на XX век. Освен приноса на Луи Айер за спортното дело в страната, филмът проследява и жертвоготовността му по време на трите войни в този период - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна.

Създавайки визуалния разказ, екипът на "Българска история" цели да предизвика чувството на национална гордост у българите и търси отговор на въпроса: "Щом един швейцарец някога е бил готов да отдаде сърцето и живота си на страната ни, нима тя, повече от всяка друга, не заслужава обичта и верността ни днес?".

Луи-Емил Айер е швейцарски и български учител и общественик, смятан за основател на спортното движение в България. Загива на фронта през Първата световна война като български офицер.

Той е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.

В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната.

Айер преподава физическо възпитание в Лом(1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс.  При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец.

По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.

След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните. Публикува статии за България във вестник „Ла Женев“.

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията.

Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Македония.

В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На него е наименуван стадионът в Силистра.
В негова чест са именувани също улица в София и връх Айер в планината Елсуърт, Антарктида.