29 ноември 2014, събота
Татяна Лолова Източник: Факел
На 81-годишна възраст Славето откри своята първа изложба в Лондон, озаглавена "Художникът и неговата муза". По този повод Татяна Лолова признава: "Чувствам се великолепно, била съм майка, съпруга и приятелка, а сега станах и муза."
Неотдавна Славето откри своята първа изложба в Лондон.
Именитата актриса Татяна Лолова казва: "Чувствам се великолепно, била съм майка, съпруга и приятелка, а сега станах и муза. Мъжът ми винаги е имал талант, виждала съм го през тези 51 години, през които сме заедно, напоследък се отдаде много на рисуването и първата му изложба вече е факт".
Славето споделя, че е благодарен на съпругата си за подкрепата и че я обича и уважава безкрайно.
"Рисувам, когато я няма, защото ми трябва спокойствие. Щом се прибере и види някоя картина, я носи на наш приятел рамкаджия и веднага я окача в хола", разказва художникът.
Картините на Светослав Светославов са изложени в лондонската галерия "София".
Славето избра тук да направи за своя дебют, защото е уважил поканата на г-жа Светла Дионисиева, да бъде част от програмата на Лондонския фестивал на българската култура.
В отдел "Изобразително изкуство" на Фестивала са включени изложби на Дечко Узунов и Георги Чапкънов-Чапа.
Светослав Светославов - Славето, e по професия театър-майстор.
Той казва:"Ожених се в театъра. Животът ми премина тук, на сцената, преди вдигането на завесата. Съпругата ми е актриса. Както виждате - всичко в моя живот е подчинено на театъра."
Думи за Майстора
Какво е нещото, което Славе не умее?
Аз не го знам.
От кога е художник?
Той казва, че не бил художник.
От кога рисува?
Не знае.
Когато влязох в стаята му, първото, което видях, бяха завесите на прозореца. Бяха ръчно рисувани на пъстри пръски. Сега има един нежен акварел, напомнящ ми за онези пръски.
Работехме в театъра с радост и обич. Много. Непрекъснато – от сутрин до вечер. Много трудно успяхме да родим и отгледаме единственото си дете, нашето прекрасно момче – Савата.
Славе рисуваше през свободното си време.
Не че имаше толкова, цяло чудо си е, че има творби от тези времена.
Все пак рисуваше и когато заминах да снимаме „Гоя“, от Русия му донесох маслени бои – триножник с палитра. Било е през 1969 -1971 г.
И сега вече, когато е свободен от всичко... питат го: „И какво правиш по цял ден?!“
Боже! Ами какво ли не!
Но главно (особено когато ме няма, когато пътувам, за да играя „Дуенде“) рисува.
Рисува бързо, цветно, с настроение. Изригващо. Аз се прибирам. Харесвам. Радвам се.
Учудвам се и отиваме при Краси и Катя, за да изберем рамки и паспарту.
Катя и Краси:
-Славе! Много са хубави. Трябва да направиш изложба.
Славето:
- Глупости! Аз не съм художник! Не излагам, не продавам, не подарявам!
След толкова похвали и възторзи, и след като тапицира стените ни с творбите си, които са вече част от нас... решихме Лазар да ги заснеме професионално, а Любо да издаде каталога и, дай Боже, да зарадваме познатите си и други ценители с една изложба!
Сподели в социалните мрежи