Ракурс

Василий Кандински е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция.Той е експресионист и е провъзгласен за баща на абстракционизма.Първите му абстрактни творби са акварели.

Кандински твори и живее първоначално в Мюнхен и после в Русия, но поради условията на руския комунизъм - цензурата на тоталитарния режим - е принуден да емигрира.
Първо поема преподавателска дейност в Баухаус в Германия, а след закриването на школата от националсоциалистите избягва в Париж.

Кандински е роден в заможно московско семейство, търгуващо с чай. Фамилията впоследствие се мести в Одеса. Бащата, Василий Кандински- старши, е от Източен Сибир, а майката, Лидия Тичеева, е московчанка. Родителите му се разделят по време на детството му и Василий младши израства почти без баща и е отгледан предимно от леля си Елизабета Тичеева.  След като завършва училище, следва право, икономика и етнология в Университета "Ломоносов" през 1886 година. През 1892 става асистент към Юридическия факултет на Московския университет и се жени за братовчедка си Анна Чимиакин. Отказва работа в университета в Тарту, Естония. Вместо това избира рисуването и се мести в Мюнхен, където между 1897 и 1899 следва в частната школа по рисуване на Антон Ажбе, а от 1890 в Художествената академия в Мюнхен при Франц фон Щук.

През 1901 г. Кандински е сред основателите на художествената група "Фаланга" . Отзивът е толкова скромен, че групата бива разпусната още през 1904 година. По време на преподавателската си дейност в този период се запознава с Габриеле Мюнтер, с която стават житейски партньори, въпреки че художникът е вече женен в Русия.

През 1902 за пръв път излага в Берлинския Сецесион.През 1904 година е представен на Есенния Салон в Париж.
Мурнау ам Щафелзее се оказва важна стъпка в художественото развитие на Кандински.Там се стига до сътрудничество с Маране фон Верефкин и Алексей фон Явленски, които повлияват стила и техниката му на рисуване.Мюнтер и Кандински правят голяма крачка напред в творчеството си, като са инспирирани не просто да пресъздават природата, а вместо това да се абстрахират от видимото и да му придадат екстракт.

За кратко време Кандински и Мюнтер се превръщат в експресионистични художници. В този период Кандински се запознава с Рудолф Щайнер, чиято теософия и след това антропософия оказват влияние върху по-нататъшното му творчество.
Възможно е след първия съвместен престой в Мурнау отношението между двете двойки да се е влошило известно време. За това говори фактът, че по Коледа 1908 Верефкин, Явленски, Адолф Ербсльо и Оскар Витенщайн сами провъзгласяват идеята за Нова Асоциация на Художниците Мюнхен.

Мюнтер и Кандински първоначално не са били включени в проекта. Това продължава да ядосва Кандински години наред, което донякъде обяснява колебанието му да поеме управлението на НАХМ през 1909. Поради разномислие с художника Чарлс Йохан Палмие Кандински въвежда т.нар. правило на четирите квадратни метра, означаващо, че всеки член на групата има правото да изложи по две картини не по-големи от 2 по 2 метра без намесата на жури.

Самият той съзнателно нарушава това правило през 1911 година. Клубът е вписан в регистъра на град Мюнхен на 10-ти май 1909 година. Неговата цел е да организира изложби в Германия и чужбина.

В този период Кандински се развива като абстрактен художник. През януари 1911 Кандински се отказва от председателството в НАХМ, след като бива критикуван заради все по-абстрактните му произведения и притискан да рисува "по-разбираемо". Първоначално остава обаче член на Клуба. Юни месец същата година крои планове за собствени изяви извън НАХМ - "Арт Алманах", който първоначално мисли да кръсти Веригата .
Привлича Франц Марк като съучастник, като му предлага обща редакция на книгата "Синият Ездач".

През лятото Кандински и Марк решават да се отцепят от НАХМ и подготвят тайно собствена изложба по времето на зимната изложба на Клуба. Кандински рисува легендарното пано със значимото заглавие "Страшният съд/Композиция V" , което с над пет квадратни метра нарушава поставеното от самия него ограничение в размера. 
На 2-ри декември представя картината на журито, което, разбира се, не я приема. Симулирайки протест, Кандински и Марк напускат НАХМ, последвани от Мюнтер и Алфред Кубин.
След повече от 20 години самият Кандински за пръв път проговаря за плана им с Марк, казвайки, че са очаквали случилото се и са били подготвили алтернативна изложба предварително. През 1938 година Кандински си спомня за времето на напускането му и основаването на Синият Ездач в писмо до Галка Шайер, немско-американска художничка и галеристка:“ Пиша Ви на листата на НАХМ, където бях председател две-три години. Заглавката е мое дело. Дейността ми приключи с гръм и трясък, която доведе до основаването на Синият Ездач. Бяха времена! НАХМ беше основана 1908 година, аз напуснах 1911. Веднага след това организирах с помощта на Франц Марк изложба на редакцията на Синият Ездач при Танхаузер. Нашите зали се намираха близо до тези на изложбата на НАХМ. Беше сензация. Тъй като предвиждах този "гръм и трясък" ,бях подготвил доста изложбен материал за СЕ. Така двете изложби се състояха едновременно. На масите на галерия Танхаузер лежаха първите екземпляри на "Духовното в изкуството". Отмъщението беше сладко"!

На 18-ти декември 1911 е открита първата изложба на редакцията Синият Ездач в галерия Танхаузер, Мюнхен.Паралелно с изложбата й е издадена и представена книгата на Кандински "Относно духовното в изкуството, особено в рисуването"
Половин година по-късно, през май месец на 1912 година излиза алманахът "Синият Ездач". Планираните последователни книги не се публикуват, за сметка на това през 1914 излиза второ издание с нов предговор от Франц Марк.

Събраните мисли в тази книга са с основно значение за по-нататъшното развитие на абстрактното изкуство.

Една година след началото на Първата световна война Кандински излага своята творба "Импровизация №27" на "Арсеналската изложба" в Ню Йорк и на "Първият немски есенен салон" в Берлин. От 1914 година не може да пребивава в Германия и избягва с Габриеле Мюнтер в Швейцария. Оттам продължава сам през Цюрих за Русия, където ноември месец на същата година се устройва в Москва. 

Кандински получава различни професури и основава собствена "Академия на художествените науки". На 11-ти февруари 1917 се жени за втората си жена Нина Андреевска, след като още 1911 се е развел с първата си жена и е скъсал с Габриеле Мюнтер при последната им среща в в Стокхолм през 1916 година. През януари 1918 година Кандински става член на "Отдела по изобразителни изкуства" в просветния комисариат на СССР "Наркомпрос".
Най-висшата си функционерска позиция заема през 1920 година като ръководител на Института по художествена култура в Москва, където се среща с водещите художници на руския авангард като Малевич, Татлин и Родченко.

След Руската революция (1917) загубва наследеното от чичо му богатство. Кандински все по-трудно се примирява с обстановката в новооснования Съветски съюз - най-вече с орязването на свободата на изкуството.
Заедно с жена си се изселва през Рига в Берлин в декември 1921 и от юни 1922 година приема съвета на Валтер Гропиус и започва с преподавателска дейност в работилницата по стенно рисуване във Ваймарската школа Баухаус.

Отпътуването му от Съветския съюз е легално и Кандински взима със себе си 12 картини. Останалата част от творчеството му се запазва в хранилищата на Московския музей.
До закриването на Баухаус през 1933 година от националсоциалистите Кандински преподава във Ваймар, Десау и Берлин, където се запознава с руския конструктивизъм. По това време геометричните фигури окончателно придобиват превес в изкуството му.
През 1924 година основава с Лионел Файнингер, Паул Клее и Алексей Явленски художествената група "Синята четворка,. 1926 излиза теоретичната му писмена творба "Точка и линия към плоскост" . През 1929 излага за пръв път самостоятелно акварели и рисунки в галерията Зак в Париж. През 1930 година се среща със Соломон Р. Гугенхайм в Десау. Срещата е инициирана от Хила фон Ребай, която успява да убеди заможния Гугенхайм да състави колекция от абстрактно, съвременно изкуство. Гугенхайм купува първоначално само няколко картини, но последователно събира над 150 творби на Кандински. Днес това е най-богата колекция на този художник и е част от музея Гугенхайм в Ню Йорк.

След окончателното закриване на Баухаус семейство Кандински се мести в Париж. Там се оказва относително изолиран поради обстоятелството, че абстрактното и най-вече геометричното изкуство не са на почит. Вместо това импресионизмът и кубизмът са популярните течения на времето.

Живее и работи в малък апартамент, където преустройва хола в ателие. В творчеството му се появяват биоморфични, не-геометрични форми с меки контури. Форми, напомнящи микроорганизми, но винаги изобразяващи вътрешния живот на художника. Използва необикновени цветови композиции, имитиращи славянското народно творчество. Също така примесва пясък в боите си, за да придаде грапавост на цветовете.

През 1936 и 1939 рисува последните си две големи композиции. Огромни, добре обмислени пана, каквито не е рисувал от години. "Композиция IX" е картина със силно контрастиращи диагонали, чийто основен мотив напомня ембрион в утробата на майка си.

 Кандински продължава да рисува до юли месец на 1944 година и умира няколко месеца по-късно на 13-ти декември в Ньой сюр Сен.  27 години по-младата Нина Кандински надживява мъжа си с 36 години. Заема се със задачата да управлява наследството му. Благодарение на нея останалите картини се озовават в големите, световноизвестни музеи. Една такава акция е даряването на 30 картини и акварели на парижкия Център „Жорж Помпиду“. Също така основава художествената награда "Кандински" в 1946.
През септември 1980 година умира в Гщаад в Швейцария вследствие на обир в дома ѝ.

Музей Гугенхайм в Ню Йорк е притежател на най-голямата колекция творби на Кандински, мнозинството от които са включени в колекцията "Хила Ребай" и редовно се излагат в сградата проектирана от Франк Лойд Райт.

От 2007 в Русия се дава годишно награда "Кандински" за руско съвременно изкуство. Общият награден фонд за годините 2007-2011 е 50 000 евро годишно, което прави приза най-голямата неправителствена награда за изкуство в Русия.

През 1924/25 година архитектът и дизайнер Марсел Бройер изготвя прототип на стол в школата Баухус, Десау. Столът е в минималистичен стил с плат или кожа, опъната върху скеле от тръби. Инспириран от велосипедното производство, първият прототип попада в къщата на близкия приятел на Бройер - Кандински.
През 1962 италианската фирма Гавини почва отново да произвежда този модел под името тип B3/Wassily. Така този тип стол придобива името на Кандински.