Георги Константинов

Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации.

Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския.
Освен това – от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет.

Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Кавафис.

В българското литературно пространство поезията на Кавафис е много добре позната. Това дължим на такива негови преводачи, главно поети, като: Атанас Далчев, Стефан Гечев, Александър Муратов, Георги Мицков, Кръстьо Станишев и др.

Не бихме могли да ги упрекнем, че са променили по някакъв начин основното звучене в произведенията на Кавафис. Вече поколения български читатели и почитатели на поезията живеят с такива, претворени на български послания на великия поет, като: "Термопили", "Прозорци", "Троянци", "В очакване на варварите","Итака" и много други.

Между другото – професионалните познавачи на това творчество твърдят, че сто петдесет и четири стихотворения представляват литературното наследство на Кавафис. Но всеки поетически превод се различава от точния, да го наречем– академичен, превод на поетическите творби.

Има дори сентенция по този повод – "Преводачът на проза е съавтор, а преводачът на поезия – нещо като автор"... Разбира се, ако иска да запази идеите, внушенията и лаконичния стил на Кавафис, няма как неговият преводач да бъде "нещо като автор".
Той е длъжен да бъде преди всичко (и доколкото е възможно това)... да е Константинос Кавафис.

Всяка по-сериозна подмяна или промяна на исторически имена, конкретни факти или поетически обобщения, на спестяване или допълване на особената метафоричност в стиховете на Кавафис биха довели до широки пролуки, даже до пълната неузнаваемост на неговите творби.
Неуместно би било, ако в тази афористична и лаконична поезия се прибавят рими, или се търси класически ритъм – там, където те липсват в творчеството на поета.
Можем да си представим само каква трудност представлява претворяването на такава, най-общо казано: високоинтелектуална поезия.

Ето какво споделя по този повод незабравимият Стефан Гечев, най-известният у нас преводач на Кавафис: "Споменавахме няколко пъти за простотата на формата на Кавафис.Тъкмо тази простота е най-трудно да бъде предадена в превода. Кавафис не жертва никога точното формулиране на поетическата си мисъл – за угода на римата или ритъма.Той търси най-вярната дума, най-лаконичния израз. Не се ли спази точността на неговия изказ, нюансът на избраната от него дума, поезията му се изсушава, впечатлението се разваля."

Ето – това се е постарал да преодолее "академичният" преводач на Кавафис Константинос Марицас. Най-общо казано –преводите му представят самата същност на литературното наследство на големия поет. Ще повторя: тук ще се срещнем – в автентичен словоред, правопис и пунктоация– с неподправения Кавафис.
Със същата точност се отличават и кратките бележки за Кавафис. Нека ги припомним на уважаемия читател – още повече, че през април 2013 година се навършиха 150 години от раждането на великия поет.

Константинос Петру Кавафис е роден през 1863 година в Александрия. Бащата е бил богат търговец, но след скорошната му смърт, семейството бързо обеднява. Константинос е деветото, последно дете на семейството.
Деветнадесетгодишен той заминава за Англия.
След двегодишен престой заминава за Цариград, където прекарва немалко месеци, опознавайки родния град на родителите си.
През 1897 година посещава Париж, а през 1903 година вижда за пръв път Атина. Един от най-големите гръцки поети стъпва на гръцка земя едва четиридесетгодишен!

После се завръща в родната Александрия – работи като борсов посредник, после става чиновник в министерството на напояването.

Въпреки прозаичните си служби и далеч от литературното признание, големият поет живее в своя поетически свят, не спира да създава своите мъдри и вълнуващи стихотворения...

През 1932 година напуща Александрия, за да отиде отново в Атина, за да се лекува от рак в гърлото. Завръща се в родния си град , където през 1933 година умира.

Както се вижда – биографията на Константинос Кавафис е лишена от интересни приключения и изключителни факти.
Изключителна е само неговата поезия, която преводачът Константинос Марицас се е постарал ни представи в най-достоверен вид.

Този преводачески труд ще бъде скъпоценен за мнозина – за литератори и читатели, университетски преподаватели и професионални изследователи на поезията, изобщо – за литературния ни живот.

С една дума – преводачът Константинос Марицас е извършил едно полезно и вълнуващо творческо дело.

Нека му бъдем благодарни за това.