Александър Андреев
Източник: Дойче веле

Може ли една фикция да породи толкова силна омраза, че да доведе до убийства? Кървавият атентат в Париж с десетки убити натоварва с още по-голям драматизъм визията на Мишел Уелбек за Франция като ислямска република.

Нападението срещу сатиричното френско списание "Шарли Ебдо", прочуло се със своите критични позиции спрямо исляма и с карикатурите на пророка Мохамед, публикувани минали години, може би има връзка с новия роман на скандално известния писател Мишел Уелбек, отбелязват многобройни медии.

В последното си издание, "Шарли Ебдо" отделя челно място на произведението, в което Уелбек представя сценарий за ислямизирането на страната:Франция, 2022 година: над Париж грее полумесецът, на пилона се вее зеленият флаг на исляма. Франция е избрала първия си президент-мюсюлманин – Мохамед бен Абес. Президентът решава да отмени светската република и да изгради ислямска религиозна държава, в която е разрешено многоженството, а властта държат единствено мъжете. Жените са забулени и нямат право да работят, Сорбоната се превръща в ислямски университет, а всички преподаватели са задължени да станат мюсюлмани.

Просто литературна измислица или поглед в бъдещето?

Авторът Мишел Уелбек смята, че такъв сценарий е възможен: „Навярно няма да стане толкова скоро, колкото в книгата ми. 2022 година все още е твърде рано. Но въпреки това е възможно.”

"Най-добрият подарък за Марин Льо Пен"

Световноизвестният писател навремето получи високата френска литературна награда „Гонкур”, а критиката го смята за особено предизвикателен и скандален автор. Новият му роман „Подчинение”, който излезе днес (7.01.2015) на френския литературен пазар, сякаш потвърждава това клише за Уелбек.

Книгата носи експлозивно послание, което е взето назаем от пропагандата на крайнодесния „Национален фронт” във Франция.

Посланието гласи: Западът е заплашен от ислямизация. Френската „Лига срещу расизма и антисемитизма” предупреждава, че Уелбек си играе с колективните страхове на хората. Президентът на Лигата Ален Жакюбовиц нарича книгата „най-добрия подарък, която може да се направи на Марин Льо Пен.” Правозащитникът има предвид политическата интрига в романа: за да попречат на „Националния фронт” и Марин Льо Пен да вземат властта, левите и десните във Франция се обединяват в подкрепя на кандидата-мюсюлманин. Така те поемат цялата отговорност за случилото се впоследствие.

От тази гледна точка Мишел Уелбек всъщност разчиства сметки с реални френски политици и с една цяла политическа каста, която не съумява да обедини обществото.
Френският президент Франсоа Оланд се дистанцира от Уелбек. Той смята, че книгата не е някаква литературна храброст, а просто повтаря познати клишета. Защото, според Оланд, винаги е имало хора, които превъзнасят декадентното, упадъка и безизходния песимизъм.

Самият Уелбек отхвърля обвинението, че просто подклажда предубежденията на хората. „Ужасното дете” на френската литература не смята, че просто играе ролята на професионален провокатор.
Писателят е убеден, че Марин Льо Пен няма да извлече никаква изгода от новия му роман: „Аз не ѝ трябвам. За нея нещата така и така се стичат много добре.”

Смела сатира или ислямофобски пасквил?

Книгата на Мишел Уелбек, както и в предишни случаи, предизвиква максимално противоречиви реакции.
Част от критиците я наричат смела, иронична, отчасти дори саркастична сатира на съвременното френско общество.
Други обаче я атакуват като ислямофобски пасквил, който разпространява идеите на крайнодесните. Философът Малек Шебел казва: „Уелбек използва таланта си, за да подклажда страховете от исляма. Той е голям писател и тъкмо поради това е длъжен да носи отговорност.”
навярно ще повлияе върху начина, по който французите се отнасят към ислямската общност в страната си, опасява се Хасен Шалгуми, либерален ислямски проповедник.
Според него мюсюлманите вече се чувстват като белязани и смятат, че им търсят отговорност за проблемите на Франция.

„Икономическата криза естествено може да предизвика и криза на ценностите, дори морална криза. На определени политици това им харесва и те се възползват от него, за да сеят страхове. Романът на Уелбек върви в същия коловоз. Това вече не е никаква литература, не е култура – това си е расизъм”, казва Шалгуми.

Дали „Подчинението” наистина е боен призив срещу исляма или просто обществено-политическа карикатура?
Мишел Уелбек не дава отговор на този въпрос. Разказвачът в неговия роман, 44-годишен мъж на име Франсоа, също не може да се самоопредели.
Върху него ислямът упражнява едновременно привличане и отблъскване. „Това обърква, наясно съм” – казва Уелбек.
„Този релативизъм владее както главния герой, така и автора. Лично аз нито подкрепям, нито осъждам своя главен герой. Нека читателите решат за себе си. Честно.”