Георги Папакочев

Голяма част от българските роми живеят в крайна бедност. И голяма част от тях изповядват исляма. Опасна ли е тази комбинация? Георги Папакочев потърси мнението на двама експерти.

„Бедните хора, изключени от обществото, навсякъде по света са склонни на крайни действия. В България съществува огромна бедност и големи групи хора са на практика изключени от обществото, това е много опасно”, заяви по телевизията вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин след атентатите в Париж.

Подобно мнение изрази в медиите и политологът Александър Маринов, бивш депутат от БСП. След като поясни, че радикалните групировки проникват в мюсюлманските и в други общности, давайки им възможности за образование и за социални грижи, Маринов посочи, че е време да се вгледаме в българското общество и да видим до какви опасни степени са стигнали социално-икономическото неравенство, изолацията и мизерията.
В една такава обстановка има опасност от проникване на всякакви радикални влияния, предупреди Маринов.

От наскоро огласени данни на Националния статистически институт (НСИ) стана ясно, че през 2013 година под прага на бедността (286 лева на човек от домакинство) са живеели милион и половина българи, или 21 на сто от населението на страната. Най-ниската линия на бедността, съответно 185 и 189 лева, е била отчетена в областите Пазарджик и Кърджали.

Могъществото на "бароните"

Тихомир Безлов, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), смята за твърде банална и лесна тезата, че колкото по-бедно е населението, толкова по-радикално става то. Безлов дава за пример ромските махали в редица градове, където могат да се видят много нови къщи и скъпи автомобили, а трафикът на автобуси оттам за чужбина и обратно е впечатляващ.

„Някои западноевропейски градове са почти като „скачени съдове“ с българските ромски махали и тезата, че хората в тях стават все по-бедни, просто не издържа“, коментира Безлов и обобщава: „Бедността не е основната причина за радикализацията“.
Проблемът, според него, идва от това, че българската държава, подобно на Франция, на практика е излязла от гетата, поради което процесът на криминализиране в тях е неоспорим факт.

„За бизнеса на тамошните „барони“, независимо дали става дума за изкупуване на метали, за незаконна сеч или за проституция, е необходима организация, съставена от много съмишленици.
Босовете решават къде „има пари“, а останалите са заинтересовани да ги защитават.
Затова в една ромска махала нито можете да купите гласове, нито да вкарате исляма без разрешение на „бароните“.
Ислямизацията минава през тези ромски „елити“, а те са свързани с организираната престъпност“, посочва Безлов. И дава следния пример:

„От години насам неизменен депутат от Пазарджик е Делян Пеевски. Преди изборите хората от гетата го гледаха от многобройните афиши там. Ето за кого гласуват тези „дълбоко религиозни“ обитатели на гетата“, казва Тихомир Безлов.

Взривоопасно

Социологът Живко Георгиев посочва на свой ред, че през всичките години на прехода България си остава трайно сред обществата, които живеят под прага на бедността. „Някой веднага ще каже: да, в страната вече има култура на бедността, тя възпроизвежда някои поведенчески модели, но не поражда радикални действия, каквито наблюдавахме в Париж.

Само че колкото и да сме свикнали с тази „култура“, не бива да забравяме, че тя има натрупващ се характер, а това генерира кумулативен заряд за социални протести.
Когато притиснеш човек до стената, той се превръща в експлозив, а това е опасно“, пояснява социологът. Ситуацията, според него, се усложнява допълнително от факта, че към най-бедните слоеве на българското общество се числят огромен брой хора, изповядващи исляма - роми (около 30 на сто от ромите в България се обявяват за мюсюлмани), част от етническите турци и от българомохамеданите.

„Онова, което се случва в Париж, на тях им говори нещо, то формира поведенчески образци сред младите, маргинализирани мъже от тази прослойка. Не е изключено да се намерят и „луди глави“, което е много опасно“, казва социологът и допълва, че от бедните българи-християни той очаква „социални протести, но не и радикализиране“.

Накъде?

След като държавата няма концепция, нито средства за намаляване на социалното неравенство и мизерията, как може да се противодейства на опасността от радикализиране сред най-бедните слоеве на обществото?

„Трябва да се намерят механизми за спиране на тази маргинализация“, смята Живко Георгиев.
„Другото средство е преразпределение чрез данъчната система, бюджета и други финансови механизми, но това ще стане много трудно.

Подобен опит направиха социалистите във Франция, но видяхме, че това не реши проблемите“, заключава социологът Живко Георгиев.