Ракурс
Източник: Lira.bg

Художествената проза е плод на въображението на автора. По същество тя е измислица. А понякога дори в художествените книги има забележителни лъжци, които успяват да заблудят всички останали персонажи.

Представяме ви текст на „Гардиън“ с 10 от най-забележителните лъжци литературата.

Ето ги и тях:

1. Сатаната от „Библията“.
Не можем да не започнем с лош герой № 1 в книгите изобщо. Дяволът, Сатаната, Луцифер, както и да бъде наречен, присъства не само в Библията, но и в много други книги, също във филми и музикални творби. Той се е превърнал в символ на лукавостта, лъжата и грешното възприятие на реалността.

2. Просперо в „Бурята“ от Уилям Шекспир.
Магическият Просперо, дук на Милано, разпръсва лъжи около себе си в цялата пиеса. Той се научава на магьосничество от книги, които открадва, и многократно нарушава обещанията си. В края на постановката Шекспир дава възможност на своя герой да изкупи греховете си.

3. Едмънд в „Хрониките на Нарния“ от К. С. Луис.
Лъжите и тайните на Едмънд, който не казва на своите братя и сестри за срещата си с Бялата вещица, са причина за почти цялата драма в поредицата. Съвременните читатели обаче го съдят по-строго, отколкото Луис е очаквал. Все пак, представете си дете, което живее във времена на ограничения, причинени от войната, в която участва Великобритания. И изведнъж някой му дава турски локум. Нормално е Едмънд да покаже слабост.

4. Джей Гетсби в „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд.
Красивият плейбой Гетсби лъже за много неща – произхода на богатството му, своето минало, любовния си живот. Включително и за това, че е чел многобройните книги в красивата му библиотека. Чрез Гетсби Фицджералд представя издигането в култ на фалша и фасадата, типичен за т.нар. епоха на джаза.

5. Правителството в „Maggot Moon“ от Сали Гарднър.
В интересната младежка книга на Гарднър, държавата, а не определен герой, лъже. Едно момче неволно се забърква в политическа конспирация. Романът е критика към политическата ситуация в Обединеното кралство.

6. Джак в „Home“ от Мерилин Робинсън.
Джак е брат на главната героиня в книгата Глори. Той лъже за причината, поради която иска да види своята съпруга и сина си. Грешките на Джак, както и на Глори, са причинени от провалите като родител на техния баща – свещеник в американския юг. На пръв поглед семейна драма, този роман е критика към американското общество.

7. Г-н Дарси в „Гордост и предразсъдъци“от Джейн Остин.
Основният лъжец в книгата на Остин е Уикъм, но по-интересна за сюжета е лъжата на Дарси. Всъщност той прави нещо благородно за Елизабет, за което тя ще разбере по-късно. Той обаче не й казва, за да я предпази. Този мотив в романтичния роман на Остин е използван многократно през годините от много други писателки, включително Хелън Филдинг и Стефани Майър.

8. Гжон в „Мостът с трите свода“ от Исмаил Кадаре.
Изданието на Кадаре ще бъде интересно на всеки, който иска да разбере как една идея, една история, може да бъде използвана като оръжие. Гжон, католически монах, използва народните предания и митологията, за да подсигури построяването на мост, ключов за търговията в Източна Европа.

9. Стиърпайк в „Titus Groan“ от Мервин Пийк.
Стиърпайк е умен, но аморален и безскрупулен, който използва лъжи, за да се издигне. Но го прави по един вълнуващ и съблазняващ начин, като кара читателя да го харесва въпреки всичко. Авторът показва, че книгите са силно оръжие, което може да бъде използвано не само за правене на добро. Както е казал Милтън, една ценност няма стойност, ако не е издържала теста на изкушенията на злото.

10. Авторът Лоран Бине на „HHhH“.
Бине пише за действителни събития, свързани с нацисткия топ убиец Райнхард Хайдрих, един от архитектите на т.нар. Окончателно решаване на еврейския въпрос. Поради факта обаче, че не успява да открие всички данни, необходими му за историята, авторът е принуден да си ги измисли. Получава се един много автентичен, но недостоверен пример за историческа проза.