Ракурс

Обичаният от няколко поколения актьор, аплодиран еднакво силно и на сцената, и на екрана, извървя земния си път. На 11 декември след тежко боледуване на 63 г. почина Велко Кънев - творецът, човекът, който умееше да се шегува и в най-трудните моменти и винаги да намира изход.

„Обадиха ми се през нощта в два часа. Аз съм в София, днес пътувам за Бургас, като се върна, ще видим какво може да се направи”, каза по телефона директорът на ДТ „Адриана Будевска” Борислав Чакринов. През последните години тъкмо с морската трупа Велко Кънев направи режисьорския си прощъпалник. „Вик за любов”, „Омайна нощ”, „Дядо Коледа е боклук” и само преди месеци – „Бившата жена на моя живот”, спектакъл, който посрещна публика за пръв път в ремонтираната голяма зрителна зала.

„Като откриете камерната, ще дойда пак, обещавам!”, беше казал преди време в интервю големият актьор. Тогава, когато подготвяше „Дядо Коледа е боклук”, той се изповяда в любов към Бургас.

„Едно време много исках да уча във ВИТИЗ, стана, после мечтаех да вляза в Народния – влязох. Сега Бургас е поредната ми реализирана мечта. Оказа се, че Бургас за мен е особена смесица – сега е реалност, но цял живот преплетена с мечта. Защото морето е магия, а Бургас и хората му са поредната моя магия, която няма така лесно да ми стане ежедневие. Винаги ще бъде препрелета с красива мечта”...
И още – „Толкова обичам Бургас, че замижавам за лошите работи. Нали е така, когато обичаш, приемаш насрещния със слабостите му, аз така и приемам Бургас. Макар че много ме е страх, като пресичам край Старата поща зебрата, голяма и боядисана. Имам чувството, че като отивам понякога на репетиции, там и ще свърша! Така заплашително хвърчат колите. И искам да предупредя, да знаят бургазлии, че тая зебра не е зебра. Да се пазят! А иначе градът си е неповторим”...

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва ВИТИЗ през 1973 г. И оттогава – не спира да събира зрителския възторг. Не слиза от сцената на Народния театър, а в киното оставя незбравима диря с ролите си в „Оркестър без име”, „Матриархат”, „Бон шанс, инспекторе”, „Да обичаш на инат”... до последните „Приятелите ме наричат чичо”, "Стъпки в пясъка" и "Още нещо за любовта".

Моноспектаклите „Даскал” и „12 разгневени монолога” са едни от най-силните му изяви, които помнят и бургазлии.

Беше сраснал с театъра, където отделяше особено внимание на младите. Това личеше и в Бургас по време на фестивала „София филм фест на брега”, когато бащински повеждаше трупата и мигновено създаваше най-артистичното пространство...

Поклон пред светлата му памет!