Ракурс

В годината, в която родното кино навърши 100 години, а София бе признат за един от петте световни града на киното на ЮНЕСКО, най-мащабният ни международен кинофестивал представя извънреден фокус върху българското кино.

Над 70 филма в завършен и все още работен вид, както и проекти за нови игрални филми ще бъдат представени в програмите на фестивала и София Мийтингс.

Фестивалът се открива официално на 5 март в Зала 1 на НДК със световната премиера на „Досието Петров” на Георги Балабанов по сценарий на кинолегендата Жан-Клод Кариер. Филмът разказва по неочакван начин история за промените в България, която започва в края на 80-те и завършва в наши дни. „Тази история ме заинтригува много, защото съм работил по темата и преди. Адаптирах за киното романа на Милан Кундера „Непосилната лекота на битието”, който също ни пренася в разгара на комунизма. А с този филм искаме да разкажем за разрива в обществото, което сме си мислили, че е добре организирано”, коментира работата си по „Досието Петров” Жан-Клод Кариер. „Искахме да направим филм за света като сцена и за това как всеки има своята роля. Какво е да си крал, а след време да си шут”, допълва Георги Балабанов. „Досието Петров” беше представен като проект през 2008 г. на София Мийтингс.

Специална премиера на 6 март, 18.00 и 20.30 часа в Дома на киното, ще има  най-новият филм наГеорги Дюлгеров „Буферна зона“ (Наградата на Съюза на българските филмови дейци – „Златна роза”, 2014). „Бях си намислил на всяка цена да направя този филм, защото това беше по някакъв начин прощаване с киното. Не вярвам, че ще ми се удаде случай да правя нов филм, дай Боже да ми се удаде, но принципно този филм би трябвало да затвори един цикъл. И ми с искаше да е филм, в който да се изговоря за киното, което много обичам, - казва Георги Дюлгеров. - С този филм исках да се поклоня пред някои от хората, които са ми влияли. Сред тях има и един българин – Рангел Вълчанов. Защото мисля, че колкото и късно да почнахме да правим кино, те успяха да направят нещо. Ние, нашето поколение, когато дойдохме, заварихме едно – вярно, потискано, цензурирано, разбито – но доста стойностно като постижение кино.”

На 7 март в кино Люмиер с начален час 18,00 е предвидена специална прожекция на „Събирач на трупове” - игралният дебют на Димитър Димитров. Той има има зад гърба си няколко сериала. Участва в заснемането на „Домашен арест”, „Секс, лъжи и ТV” и „Дървото на живота”. Главният герой във филма е Христо (Стоян Радев), който заедно с Авера (Стефан А. Щерев) работи като събирачи на трупове, изостанали из софийските потайности и Бърза помощ. Филмът проследява историята на Христо от детските му години. Един ден той среща случайно Катя (Теодора Духовникова), която преобръща живота му...

И отново за любов става дума в премиерата, предвидена в програмата на кино Люмиер в същия ден – 7 март, с начален час 20:30, най-новата документалнва творба на Тонислав Христов - „Любов и инженерство” (Наградата на публиката, Фестивал на документалното кино Хелзинки 2014). Това е филм за несъвместимостта между жените и инженерите. 34-годишният математик Атанас живее във Финландия и въз основа на опита си се опитва да изведе формулата на любовта и връзките. Води курсове за студенти по инженерство, за да ги окуражава да определят срещи на жени и да ги наставлява как да се държат. Те му разказват преживяванията си, а Атанас анализира опита им и се опитва да формулира теорията си.

В конкурсните програми на София Филм Фест България участва с четири филма – „Чест” и „Прелюбодеяние” в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, „Омбре” е в Балканския конкурс, а „Салто мортале” - в Международния документален конкурс.

„Прелюбодеяние” е пълнометражният дебют на Явор Веселинов – режисьор и монтажист на „Непознатите” по бТВ, „Столичани в повече”, „Сървайвър”, „Нека говорят” и „Предиобед”. Сърежисьор е на филма за Кустурица „Балкански хулиган”, носител на няколко международни награди. Сюжетът на „Прелюбодеяние” се завърта около сложните семейни взаимоотношения между син и баща, оказали се част от любовен триъгълник.

Дебютът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Урок” е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 година извън България. Филмът получи отличия на много престижни форуми като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев, Солун, Анже, Гьотеборг. В главните роли са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес. „Урок” представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в екстремна ситуация и се принуждава да обере банка…

„Омбре” е първият и единствен игрален филм на Захари Паунов като режисьор, който трагично загина през октомви 2014, след като филмът спечели диплом за цялостно актьорско изпълнение на „Златна роза”. 2014. Творбата е създадена по едноименния роман на Емил Тонев и е определена от критиката като балкански трагикомичен „ийстърн”. „Омбре“ е история за приятелството, любовта и толерантността, както и за невъзможността да ги постигнем по едно и също време и на едно място, особено тук – на Балканите. Егоцентризмът и вътрешният хаос или горещият темперамент, както и навикът първо да действаме, а после да мислим, водят до трагическа грешка, чиято жертва, както обикновено по тези географски ширини, става най-невинният.

„Салто мортале” на Борислав Колев пренася зрителите по време на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото се въртят по световните телевизии, а фотосът се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на Игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...

В програмата „Ново българско игрално кино” е включен още и „Потъването на Созопол” на Костадин Бонев, който има много национални и международни награди за филмите си, сред които са „Военен кореспондент” (2008), „Подгряване на вчерашния обед” (2002), „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел” (2013), „Европолис, градът на делтата” (док., 2009) и др. В най-новия му филм един човек купува десет бутилки водка и заминава за Созопол, където е прекарвал летата си. Той вярва, че когато допие последната бутилка, животът му ще се промени. Но странни неща започват да се случват много по-рано. Когато Надеждата изчезне, Чудото е единственото спасение. Филмът е заснет по романа на Ина Вълчанова, с участието на Деян Донков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Стефан Вълдобрев, Васил Гюров.

Новото българско документално кино ще бъде представено освен от „Салто мортале“, още и от „Дух и материя” на Михаил Венков, посветен на живота и творчеството на скулптора Александър Дяков; „Стъпки в огъня 3D” на екипа на филмово студио „Ривайв Вижън” - документална продукция (и в 3D формат), посветена на нестинарството, на българския режисьор Андрей Хадживасилев и американката документалистка и преподавател в Американския университет в България Мелъди Гилбърт; „Три свещи” на Диана Захариева; „Животът е безкраен суинг” на Андре Шандел - копродукция на Белгия и България, посветена на дамското трио „Сентиментъл суингърс”; „49 172” на Пламен Петков - разказ за български евреи, оцелели по време на Втората световна война; „Знаеш ли, бедни ми рибарю...” на Христо Димитров – Хиндо; „История на страха в търсене на изгубената любов” на Марио Кръстев, както и документалната творба „Реки без мостове” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.

За поредна, 12-а година Jameson застава зад конкурса за най-добър български късометражен филм и от 71 кандидатстващи творби във всички жанрове, селекционната комисия в състав режисьорите Павел Веснаков и Любомир Младенов, Мина Милева – аниматор и продуцент, Нина Алтъпармакова – монтажист и Йордан Жечев и Васил Пeтраков – от творческия екип на DDB избраха 12 късометражни филма, които ще бъдат предложени на Международното жури.

Подчертавайки ролята на Наградата Джеймисън за развитието на българското късометражно кино през годините, фестивалът ще припомни победителите през последните години.

И още един специален акцент във фестивалната програма, в чиито фокус попада българското кино – ще покажем 10 класически филма на 10 режисьора, създадени до 1989 и 10 от най-успешните творби на 10 режисьора на новото българско кино след 1990 година. Филмите са селектирани на принципа на най-много получени гласове от 10 утвърдени кинокритици – Божидар Манов, Александър Янакиев, Янко Терзиев, Антония Ковачева, Александър Донев, Геновева Димитрова, Петя Александрова, Борислав Колев, Андроника Мартонова, Стефан Китанов.

10 КЛАСИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА

„Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев
„Понеделник сутрин” (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков
„Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова
„Козият рог” (1972) на Методи Андонов
„Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев
„Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров
„Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов
„Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев
„Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев
„Парчета любов” (1989) на Иван Черкелов

10 ФИЛМА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД 1990

„Граница” (1994) на Илиян Симеонов и Христиан Ночев
„Писмо до Америка” (2001) на Иглика Трифонова
„Дзифт” (2008) на Явор Гърдев
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) на Стефан Командарев
„Източни пиеси” (2009) на Камен Калев
„Мисия Лондон” (2010) на Димитър Митовски
„Подслон” (2011) на Драгомир Шолев
„Аве” (2011) на Константин Божанов
„TILT” (2011) на Виктор Чучков-син
„Урок” (2014) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов

12-ото издание на София Мийтингс ще представи внушителен брой нови и класически български филми, както и проекти за нови български игрални филми, пред професионална публика – селекционери от най-престижните международни кинофестивали, филмови фондове, продуценти, сейлс компании, представители на институции, разпространители и журналисти. Българското кино и световният град на киното София ще бъдат теми и в специалните панел-дискусии на София Мийтингс.