27 февруари 2015, петък
Ракурс Източник: Maritime.bg
Игра на думи. Така много родни пристанищни специалисти определиха новата европейска транспортна политика. Европа отреди централна роля за пристанище Бургас, докато портът във Варна е включен в широкообхватната мрежа, която ще се развива след 2030-а година.
Бургаската пристанищна група (всички терминали, б.р.) е част от коридор „Ориент – Източно Средиземноморие“, инфраструктурата по него трябва да отговори през следващите 15 години на определени от съюза минимални изисквания.
Отдавна е било взето решението за позициониране на българските пристанища по TEN-T.
Информацията обаче бе омаловажена от редица варненски спецове, други побързаха да обяснят, че новата европолитика не слага прът в колелото за развитие на варненския порт.
И двете групи са прави, първата – заради дългосрочния характер на процесите, а втората – заради липсата на ясен финансов механизъм за развитие на инфраструктурата.
Във всички случаи обаче участието на едно или друго пристанище в първичната транспортна мрежа е предимство и това опитват да докажат пет чуждестранни порта, които са включени в коридорите на TEN-T.
Пристанищата в Турку, Хелсинки, Наантали, Хамина Котка и Стокхолм са подали заявление за финансиране от ЕС за подобряване на инфраструктурата и мерките за опазване на околната среда.
Четирите финландски пристанища и портът във Швеция са с централна роля в Трансевропейската транспортна мрежа, също като пристанище Бургас.
Международната група, в която влизат и фирмите Viking Line и Skanglass, е разработила и предложила проект за 200 милиона евро по механизма „Свързана Европа“.
„Инвестициите в нашите пристанища най-вече ще подобрят транспортните връзки между Швеция и Финландия, което е важно за развитието на европейската транспортна мрежа“, подчерта на пресконференция изпълнителният директор на пристанището в Турку Кристиян Рамберг (Christian Ramberg).
Партньорите по проекта предлагат създаването на две „морски магистрали“, акцентират върху подобряване на пристанищната инфраструктура, включвайки подобряване на кейовите места, рампи, оптимизиране на логистичните площи и т.н.
Друга част от проекта е подобряването на екологичните мерки за намаляване влиянието над околната среда, което оказва корабоплаването.
Планира се изграждането на съоръжения за осигуряване на алтернативни горива, строителство на LNG терминали, както и съоръжения за приемане на отпадъци.
„Всички пристанища в групата са определени за централни в рамките на TEN-T.
Надяваме се, че Европейската комисия ще подкрепи нашите общи усилия за устойчиво развитие на морските връзки“, подчерта изпълнителният директор на пристанището в Стокхолм Джоан Кастуол (Johan Castwall).
Очаква се до лятото ЕК да се произнесе по проекта на групата пристанища.
Информацията за проекта на групата идва само дни преди да бъде спрян приемът на проектни предложения по механизма.
Maritime.bg междувременно научи, че вече се водят първични разговори в пристанищата на бургаския регион за бъдещи проекти.
700 милиарда евро е приблизителната необходима сума за развитие на инфраструктурата по Транс-европейската транспортна мрежа до 2030 година, установи анализ на Maritime.bg по девет изследвания на Европейската комисия.
Използване на интелигентни транспортни системи, ефективно управление и насърчаване на ориентиран към бъдещето чист транспорт, залага Европа за развитие на транспортните си коридори.
Калкулациите са направени под обща методология на най-мащабните подобни изследвания, които прави съюзът.
Сподели в социалните мрежи