Ракурс
Източник: Lira.bg

„Животът не е преживяното от един човек, а това, което той си спомня и разказва“, твърди великият хуманист Габриел Гарсия Маркес.

Един от най-четените блогове за литература и култура – brainpickings.org, дело на българката Мария Попова, селектира 24 заглавия, които са оформили мирогледа на Габриел Гарсия Маркес.
Попова търси важни за него книги от тийнейджърските му години до смъртта му.

„Най-доброто нещо в лицея бяха книгите, прочетени на глас преди да си легнем“, казва писателят в спомените за младостта си.

Ето и някои заглавия от списъка, според авторката, като присъствието на някои заглавия в него са лично обяснени от Габо в един или друг момент от живота му:

„Вълшебната планина“ от Томас Ман.
За нея Маркес казва: „Разтърсващият успех на „Вълшебната планина“ от Томас Ман (…) се изрази при нас в това, че ректорът трябваше да влезе посред нощ в помещението, в което спяхме и да ни задължи да си легнем, вместо да четем и чакаме Ханс Касторп и Клавдия Шоша да се целунат. Това рядко вълнение ни караше да седим с широко отворени очи на леглата си, за да не пропуснем и дума от хаотичните философски дуели между Нафта и приятеля му Сетембрини. Нощното четене продължаваше часове и винаги приключваше с аплаузи“.
„Мъжът с желязната маска“ от Александър Дюма, „Одисей“ от Джеймс Джойс.
Ето какво казва Маркес за труда на Джойс: „Един ден Алваро Еспиноза, студент по право, който ме учеше да се ориентирам в Библията, сложи тази книга на масата и с гласа си ала проповедник каза:
„Това е другата Библия“. Четох я частичка по частичка, започвах, връщах се и така, докато загубих търпение. Години по-късно, като възрастен, седнах и си поставих задача да я прочета отново, сериозно. И тази книга се превърна не просто в откритие на един уникален свят, който не очаквах да има, но ми помогна и технически в освобождаването на езика ми и ме научи да се справям с времевите структури в моите собствени романи“.
„Врява и безумство“ от Уилям Фокнър.
„Започнах моето приключение по четене на „Одисей“ на 20-годишна възраст. Последва „Врява и безумство“.
Но това бяха усилия без бъдеще, затова след години си поставих задача да ги препрочета с по-ненатоварено око. Ефектът беше, че това, което при Джойс бе педантично или дори херметично описание, ми се разкри при Фокнър с цялата си прекрасна красота и простота.“
„As I Lay Dying“ от Уилям Фокнър, „The Wild Palms“ от Уилям Фокнър, „Едип цар“ от Софокъл.
„Писателят Густаво (Ибара Мерлано) бе човекът, който систематизира моите разхвърляни и импровизирани идеи и ги насочи в правилната посока. И всичко това с голяма нежност, но и твърдост. (…) Неговите насоки в четенето бяха разнообразни, със задълбочени познания за католическите интелектуалци от времена, за които не бях и чувал. Той знаеше всичко, което човек трябваше да знае за поезията и по-специално за гръцките и латинските класики, които четеше в оригинал … Открих, че са забележителни.
Това, което го засягаше най-много беше моето опасно презрение към гръцките и латинските класици, които изглеждаха скучни и безполезни за мен, с изключение на „Одисея“-та, която бях чел и препрочитал отчасти и изцяло няколко пъти в лицея. И така, преди да се сбогува, той избра една книга с кожена подвързия от библиотеката и ми го подаде тържествено.
„Може да станеш добър писател,“ каза той, „но никога няма да станеш много добър, ако не разполагаш с добри познания за гръцките класици.“ Книгата беше пълните творби на Софокъл. От този момент нататък Густаво беше един от решаващите хора в живота ми.“
„The House of the Seven Gables“ от Натаниъл Хоторн.
„Густаво (Ибара Мерлано) ми даде назаем „The House of the Seven Gables“, която беляза живота ми завинаги.
Книгата обединява фаталността на носталгията в „Одисей“, в която се губим и не можем да намерим път навън. Половин век по-късно я преоткрих отново в един шедьовър на Милан Кундера.“
„Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Моби Дик“ от Херман Мелвил, „Синове и любовници“ от Д. Х. Лорънс, „Хиляда и една нощ“
„Дори си мислех, че чудесата, разкрити от Шехерезада наистина са се случвали в ежедневието в онези времена и са свършили заради неверието и реалистичните страхове на следващите поколения.
В някаква степен изглеждаше невъзможно съвременниците ми да повярват отново, че може да се лети над градове и планини на летящо килимче, или пък, че един роб от Картаген ще живее 200 години в бутилка като наказание, поне докато не го прочетат в книга, която да ги накара да повярват.“
„Метаморфозата“ от Франц Кафка.
„След тази книга никога повече не заспах спокойно.
Тя оформи нова насока в живота ми още с първия си ред, който и до днес е един от най-силните в световната литература:
„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо“.
Разбрах, че не е нужно да описваш фактите, достатъчно за автора е да напише нещо, за да се превърне то в истина. Без доказателства, просто със силата на неговия талант и авторитета на гласа му.
Като Шехерезада, отново и отново, но не в нейния свят, в който всичко е възможно, а в един невъзстановим свят, в който всичко вече е било загубено. Когато завърших четенето, почувствах огромно желание да живея в този извънземен рай.“

„The Aleph and Other Stories“ от Хорхе Луис Борхес
„Събрани съчинения“ от Ърнест Хемингуей
„Point Counter Point“ от Олдъс Хъксли
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек
„Гроздовете на гнева“ от Джон Стайнбек
„Пътят на тютюна“ от Ърскин Колдуел
„Разкази“ от Катрин Мансфилд
„Manhattan Transfer“ от Джон Дос Пасос
„Portrait of Jennie“ от Робърт Натан
„Орландо“ от Вирджиния Улф
„Мисис Далауей“ от Вирджиния Улф
„С тази книга за пръв се запознах с творчеството Вирджиния Улф, която Густаво Ибара наричаше Старата Лейди Улф, както наричаше и Фокнър – Старият мъж.
Удивлението ми му го пращаше в делириум. Сваляше купчина книги, слагаше ги в ръцете ми и казваше, че са му любимите.
„Не се притеснявай, вземи ги и като ги прочетеш, ще си ги взема. Където и да си, ще те намеря за тях“, казваше.
За мен това бе неочаквано богатство, над което лелеех, защото нямах свое място, където да ги пазя.
Накрая го убедих да ми даде само испанския превод на „Мисис Далауей“, като му обещах да я науча наизуст. (…)
Прибрах се вкъщи като някой, който току що е открил нов свят.
Това е величествено четиво, от първата до последната страница – унижението и безкрайно показателното житие на един от най-великите писатели на човечеството, живял някога.“