Слави Георгиев, режисьор

Размисли около анкетата на Rakurs.bg

Първият извод от анкетата в Rakurs.bg – „Кой от филмите на „София филм фест на брега” няма да изпуснете за нищо на света?” е, че в Бургас продължава да съществува активна кино публика – гласували са над 1000 души.

Два дни и една нощ 7%
Солта на земята 18%
Аферим! 1%
Травелатор 1%
Знаеш ли, бедни ми рибарю... 12%
Буферна зона 50%
Потъването на Созопол 6%

Вторият резултат се разкрива от една очевидна тенденция. Бургаската публика е зажадняла за свое-то кино. Тук обаче ми се струва, че бихме сгрешили, ако приемем, че огромният интерес, на който се радва филмът на проф. Георги Дюлгеров „Буферна зона”, се дължи само на локален шовинизъм – слабост, от която, за да сме честни, трябва да признаем, че бургаската публика не е пощадена.

Същевременно тук има нещо повече от това – слабостта е симптом за липса, за нездравословното състояние, в което се е оказала нашата публика, лишена от кино, а за лечение, разбира се, се търси най-близкия, познатия лекар. Освен че е от Бургас и от десетилетия насам по всякакъв начин подпомага развитието на кинокултурата в града ни, за хората тук проф. Дюлгеров символизира качественото авторско кино на международно ниво, киното, в което по парадоксален начин локалното се превръща в универсално. Това е видимо в неговите филми. В „… И дойде денят”, „Авантаж”, „Мера според мера”, „Черната лястовица”, „Лейди Зи” местната или частната, лична история са разказани по начин, който ги прави общочовешки, разбираеми и вълнуващи.

В този ключ вероятно трябва да се мислят и другите свои заглавия „Знаеш ли, бедни ми рибарю...” и „Потъването на Созопол”, в които зрителите чрез локалния, близък за всеки от нас проблем стават свидетели на неговото решение или неразрешимост, преживяна едновременно на лично и на човешко ниво. Това е една от силните характеристики на „доброто старо” българско кино. Българите като цяло, а и бургаската публика в частност, обичат родното кино, когато е честно. Не е задължително непременно да забавлява или да задоволява сетивата на всяка цена – дори комедиите ни са по своему сериозни, но е важно да бъде искрено, за да стане свое.

Продължавайки натам, впечатление правят следващите нива на определяне на свое-то кино в анкетата. Въпреки че са само с по един процент (разбираемо поради силната местна селекция) балканските заглавия „Аферим” и „Травелатор” отново правят впечатление с това, че са свои – близки до нашата съдба, светоусещане и умочувстване, но същевременно тук се намира обратът, който се съдържа в анкетата. Гласувалите поглеждат към филмите от съседните кинематографии едновременно с одобрение и надежда, че киновъзходът, който се случва при тях, ще дойде и у нас. Това е както, когато си сверяваме часовника с този на най-близкия до нас човек. Така става ясно, че локалният проблем е осъзнат и се търси решение.

В следващото последно ниво на свое-то кино публиката вижда целта – доброто авторско кино – в случая европейско и на утвърдени имена като Вим Вендерс и братя Дарден. Но това не е от особено значение за състоянието на нещата. Бургаската публика, както всяка действително обичаща киното аудитория, има нужда от свое-то качествено авторско кино и то трябва да бъде такова, независимо дали е бургаско, българско, балканско, европейско, азиатско или американско.

Струва ми се важно да припомня, че анкетата е фокусирана върху нагласите на публиката преди фестивала, т.е. преди да бъдат гледани филмите. Но докато течеше програмата тези нагласи се променяха и публиката като жив организъм реагираше на силните заглавия. Когато фестивалният живот се разгоря, вече единствено доброто кино имаше значение, случваха се и жанрови подхлъзвания, разбира се, но те са неминуеми, особено когато действително искрените киносрещи в Бургас са толкова редки. Киното е общуване и то не само между творбата с нейните автори и зрителя, но и на самата публика със себе си, както по отношение на филма, така и на лично ниво. При добър филм ние срещаме в него част от себе си, която споделяме с близки нам в публиката, както по време на прожекцията, така и в последващите разговори. Впрочем това е характерно за всяко взаимоотношение с изкуството. Както казва Тарковски (цитатът е по памет), „изкуството съществува, защото нещо не е наред, ако всички бяхме щастливи и доволни, нямаше да има нужда от изкуство. Засега обаче това не е така.”

Надеждата ми е, че тези така необходими срещи с киноизкуството ще зачестят с новия модул „София филм фест на брега „За учащи”. Той ще отговори на все по-назряващата нужда на подрастващите и младежите в Бургас да се запознаят с качествено кино и то да го направят заедно.

Когато миналото лято осъществих проект „Младежка киношкола” по Програмата за съфинансиране на културни проекти на Община Бургас осъзнах че младежите се интересуват и от авторско кино, но го гледат някак половинчато, липсва им заедността на преживяването и общуването след това. Откакто няма салони в града, единствена киновъзможност са блокбастърите в мола, които сами по себе си не са проблем, колкото и да не ми допадат, проблемът е липсата на алтернатива, реалната невъзможност за избор извън масовата продукция.

Същевременно чрез тази нова инициатива активната публика в града ще има възможност по-често да среща свое-то кино. Това ще й помогне да се излекува, да порасне и да се превърне във важен участник в общуването екран - зрител, тъй като както зрителите имат нужда от кино, така и филмите имат нужда от своя публика.