четвъртък, 19 декември 2024
Начало » Киносалон » Свят
Топ 15 най-добри филми за детството

Кадър от "Хлапето" на Чарли Чаплин
01 юни 2015, понеделник
Красимир Кастелов
Източник: drugotokino.bg

Днес e Международният ден на детето и това ме подтикна да предложа една класация на най-добрите, според мен, филми за детството. Тя е на практика разширение на миналогодишния ми списък. Подреждането на 15-те заглавия в нея е въз основа на хронологичния принцип, т.е. по реда на излизането на всеки от филмите през годините.

„ХЛАПЕТО“ (The Kid, 1921) – реж. Чарли Чаплин

Първият пълнометражен филм на гениалния актьор като режисьор и до днес се нарежда сред най-значимите кинотворби за детството на сираците. Той е едновременно блестяща комедия и разтърсваща драма. Изпълнителят на главната роля е петгодишният Джеки Кугън, когото Чаплин открива на сцената, където детето играе редом с възрастните. Джеки се оказва роден актьор и успява да предаде по изумителен начин всичко, което иска от него гениалният режисьор.

„ЗАБРАВЕНИТЕ“ (Los olvidados, 1950) – реж. Луис Бунюел

Това е трогателен и в същото време жесток разказ за детската престъпност, заснет в маниера на италианския неореализъм. Макар и излязъл преди повече от половин век, проблемите, които поставя този филм, не са изгубили своята актуалност и острота ни най-малко и днес.
Луис Бунюел е отличен заслужено с наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1951 г.

„ПЕСЕНТА НА ПЪТЯ“ (Pather Panchali, 1955) – реж. Сатяджит Рей

Това е първият филм от прочутата трилогия „Светът на Апу“ на най-значителния индийски режисьор в световното кино. Той е сред най-възторжено посрещнатите по време на кинофестивала в Кан през 1956 г. Неподправената история за съдбата на обикновено селско момче от обедняло семейство на брамин получава специална награда за най-хуманен документ (Best Human Document). Филмът моментално прославя едва 34-годишния си създател, който впоследствие ще удиви света с още шедьоври, като „Музикалната стая“ (1958), „Богинята“ (1960), „Чарулата“ (1964), „Дом и свят“ (1984) и др.

„400-те УДАРА“ (Les quatre cents coups, 1959) – реж. Франсоа Трюфо

„Този автобиографичен филм до голяма степен представлява дневник на едно детство, тъй като самият автор е бил „млад престъпник“ измъкнат от един много лош път чрез приятелството на Андре Базен. Филмът изцяло е реализиран в естествен декор и с малко финансови средства. Неговият значителен международен успех допринася за решителния възход на „Новата вълна“. Тази чувствителна, нежна и искрена творба разкрива един интересен автор.“ (Жорж Садул)

„ДА УБИЕШ ПРИСМЕХУЛНИК“ (To Kill a Mockingbird, 1962) - реж. Робърт Мълиган

Атикус Финч е адвокат в малко градче, в което властват расовите предразсъдъци. Той се опитва не само да отгледа своите деца, останали рано без майка, но и да възпита у тях чувството на толерантност. Но вниманието е фокусирано върху първите крачки на Джем и Скаут от света на фантазиите в коренно различния свят на юношеството, в който вече се формират разбиранията за жизненоважни понятия, като благородството, състраданието, справедливостта и равенството.
Филмът е екранизация по едноименния роман на Харпър Ли, обявен за най-добрия роман на XX век от американското списание Library Journal и за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.
Отличен е с 3 награди "Оскар" - за най-добър актьор в главна роля (Грегъри Пек), най-добър адаптиран сценарий и най-добра сценография. "Да убиеш присмехулник" заема 84-а позиция в класацията от 250 най-добри филми, съставена от читателите на най-влиятелния киносайт в света IMDB.

„РИЦАР БЕЗ БРОНЯ“ (1965) – реж. Борислав Шаралиев

„На метър под нивото на нашия поглед съществува, живее, радва се и страда светът на децата, който има своите проблеми и закони. Често ли ние възрастните се вглеждаме в този свят с необходимата любов? Дали ние с вас сме добри възпитатели? По своя стил филмът е чужд на плакатността, стремим се да кажем най-важното в подтекста…“ (Валери Петров)

„КЕС“ (Kes, 1969) – реж. Кен Лоуч

Затрогващата история на малкия Били Каспър, който не намира топлина и близост нито у дома, нито в училище, затова се опитва да ги намери в природата. В общуването с едно соколче, което нарича Кес, открива онова, което му липсва... до мига, в който брутално му го отнемат и трябва отново да се изправи съвсем сам срещу жестоката си съдба…
Този филм прославя името на шотландския режисьор Кен Лоуч, който впоследствие ще се нареди сред най-ярките представители британското социално кино и дори ще спечели „Златна палма“ в Кан през 2006 година с „Вятърът в ечемичените ниви“.

„ДА ОТГЛЕДАШ ГАРВАНИ“ (Cria cuervos, 1975) – реж. Карлос Саура

„Темата за детството, което Саура никога не смята за "златна възраст" е централна в този му филм. Заглавието идва от испанска поговорка, която гласи: “Отгледай гарвани, та да ти изкълват очите”… Той е като рентгенова снимка на фантастичния свят на Ана, на нейната афункционална връзка с възрастните, а оттук и като рентгенова снимка на семейството, разгледано като микрокосмос на едно общество.” (Роман Губерн)

„ИЗВЪНЗЕМНОТО” (E.T. the Extra-Terrestrial, 1982) - реж. Стивън Спилбърг

Това е един от трите най-известни филма на Стивън Спилбърг (заедно с "Челюсти" и "Похитителите на изгубения кивот"). В него се разказва за самотно момче, което се сприятелява с извънземно, изоставено на Земята. Елиът заедно със своите брат и сестра му помага да се върне у дома, опитвайки се междувременно да го скрие от майка си и правителството.
Едва ли има друг филм в историята на киното, който да е оказал по-мощно въздействие върху въображението на децата по целия свят. Не случайно британският в "Дейли телеграф" припомня, че преди пет години е обявен за най-добрият филм за деца за всички времена въз основа на анкета на компанията за онлайн проучвания onepoll.com.
Шедьовърът на Спилбърг е и една от най-успешните в комерсиално отношение продукции в историята на киното. Приходите от неговото световно разпространение в кината възлизат на $792,9 млн., според данни на Box Office Mojo. А това означава, че надхвърлят близо 80 пъти сравнително скромните разходи за заснемането му от $10 млн.!

„ФАНИ И АЛЕКСАНДЪР“ (Fanny och Alexander, 1982) – реж. Ингмар Бергман

Това е един от най-прочутите филми на гениалния шведски режисьор. В него историята на семейство Екдал е видяна през очите на две деца (сестра и брат) на име Фани и Александър. Докато семейството е неразделно, те са щастливи и без страх се отдават на своите чудесни мечти. Загубата на близките им пробужда чувства на печал и ненавист към света на възрастните. Но докато Фани успява да опази светлината в душата си, Александър се загубва в тъмния и жесток вътрешен лабиринт… Съвършеният в режисьорско отношение филм успява да пресъздаде изключително убедително на екрана не само външната атмосфера на една, определена епоха, но и дълбоко скритите в детската душа мигове на очарование и жестоко душевно страдание .

„КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ?“ (Khane-ye doust kodjast?, 1987) – реж. Аббас Киаростами

Сюжетът на този ранен филм на един от най-големите ирански майстори на киното, е съвсем прост. Ученикът Нематзаде е предупреждаван вече три пъти от учителя си, че трябва да пише домашните си на тетрадка. Следващият път го грози опасност да бъде изгонен от училище. Когато неговият съученик Ахмад, с когото стоят на един чин, се прибира у дома, открива, че е взел неволно тетрадката на Нематзаде. Ахмад не иска да стане причина за наказание на приятеля си и решава да му върне тетрадката на всяка цена. Но живее в съседно село и дори не знае къде е домът му?

„СБОГОМ, МОМЧЕТА“ (Au revoir les enfants, 1987) – реж. Луи Мал

„Филмът е вдъхновен от най-драматичния спомен от моето детство. През погледа на Жюлиен, момченцето, което много прилича на мен от онова време, се опитвам да се върна към първото, най-силно приятелство, брутално разрушено от внезапно нахлулия през стените на колежа свят на възрастните - с неговите предателства, предразсъдъци и насилие.“ (Луи Мал)
"Сбогом, момчета" е отличен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция през 1987 г. и с Европейска филмова награда за най-добър сценарий (на Луи Мал) през 1988 г.

„ДЕЦАТА НА НЕБЕТО“ (Bacheha-Ye aseman, 1997) – реж. Маджид Маджиди

Простичката история, разказана в този филм, препраща към прекрасни неореалистични творби като „Шуша“ и „Крадци на велосипеди“. Но, както правилно отбелязва руският историк на киното Сергей Кудрявцев, в случая със съвременното иранско кино е най-поразително не толкова тематичното, стилово и естетическо сходство с италианския неореализъм, колкото духовното родство помежду им. Маджид Маджиди, който е сред най-известните ирански режисьори, се превърна в мой любимец, след като гледах именно превъзходния му филм „Децата на небето”.

„ПОКАНИ МЕ ДА ВЛЯЗА“ (Låt den rätte komma in, 2008) - реж. Томас Алфредсон

12-годишният Оскар живее в малко селце близо до Стокхолм. Той е подложен на системни унижения от своите съученици. Но приятелството със съседско момиче преобръща живота му. То го учи на смелост, а Оскар пробужда потребността му от любов. Но това не е достатъчно, защото момичето е измъчвано и от жажда за кръв. "Това сияйно шведско арт съкровище, адаптирано за голям екран от Джон Айвиде Лидквист по собствения му роман и режисирано с въображение и сдържаност от Томас Алфредсон, освобождава вампирските филми от изхабените клишета като близки планове на трептяща гръд и кръвясали зъби и вместо това ни предлага хладнокръвно балансиран и напълно покоряващ разказ за самотата и любовта..." (Елена Умано)
Филмът е заснет по мотиви от едноименнния роман на шведския писател Йон Айвиде Линдквист, издаден в родината му през 2004 г.

„ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО“ (Moonrise Kingdom, 2012) – реж. Уес Андерсън

„Никога не е късно да имаш щастливо детство“ - това парадоксално, на пръв поглед, изречение на прочутия психолог Милтън Ериксон, би могло да послужи като епиграф към тази чудесна носталгична комедия, пробуждаща спомена за отдавна изсласкани в безсъзнателното детски желания и копнежи. Филмът ни предоставя уникалния шанс да се срещнем със скритото вътре в нас дете и с неговите умения да получава искрено и незамъглено наслаждение от живота. Лично за мен, това е най-добрата творба в досегашното творчество на прочутия американски режисьор. ________________________________________



Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

Microsoft догонва Apple
Български океанолози се борят срещу цунами
20 години световна мрежа
Над 1000 метра ще бъде най-високата сграда в света
Аштън Кътчър е новият Чарли Шийн
„Мръсни танци” пак изгрява
Берлин ще замълчи за минута
Откриха новия стар филмов музей във Франкфурт
София Копола отново пред олтара
Стив Джобс се оттегли

Компасът на мъдростта

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.
Бевърли Силс


Българска народна банка
  • usd 1 USD = 1.83457
  • gbp 1 GBP = 2.29396
  • chf 1 CHF = 1.83096

Тераса, 1996
Иван Попов

Добави ме!






Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?

На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа

Гласувай
[Виж резултатите]

   "Пойнт Бургас" - информационен дайджест
   Градското списание
   "Лира" - Литературно-рекламна агенция
   вестник "Култура"
   вестник "Сега"
   www.drugotokino.bg
   www.webcafe.bg


Начало      За нас      Реклама      Контакти      Партньорски връзки      Общи условия     
© Rakurs 2011 - 2019
Ракурс - повече от новините!