Т. Бъчваров

Някакси бързо свикнахме да четем всичко най-лошо за Слънчев бряг. Бетонен мастодонт, чудовишно презастроен, без грам растителност, любимо място за почиващи, които търсят евтин алкохол и твърде достъпна женска плът. Както и за любители на онзи спорт, при който, като се напиеш, скачаш от балкона право в хотелския басейн. Стига да улучиш басейна, а не плочника около него...

Вчера поредната новина, че ледът за целия курортен комплекс се произвеждал в свинарник в Ахелой, не изненада никого. И контролните органи бяха единодушни в откритието си, че там липсвала дори елементарна хигиена и можело да плъзнат всякакви зарази. /Интересно, каква точно хигиена в нелегален свинарник са очаквали !? /

Всички отдавна сме свикнали с приказките за фалшивия алкохол, от който се ослепява / е, не веднага!/, храна със съмнително качество, от която възникват епидемични натравяния, с изключително грубото обслужване, призвано не да те обгрижи, а да ти изпразни джоба. За мутрите, които са на всяка крачка , поради единствената причина, че са собственици на ресторанти и хотели, вече дори не говорим.

Споменах за мутрите и се сетих за една приказка, чута в квартална кръчма: Мутрите изляха бетона, сега бетонът затрупа мутрите!. Каза я един мой приятел по повод на поредната статия в уважаван западен вестник, която обясняваше какви са опасностите, дебнещи всеки турист в Съни бийч.

Миналото лято в редакцията дойде пенсиониран учител, който разказа следната история. Събирали се по повод 40 години от завършването на гимназията в курорт по Южното Черноморие. Той пристигнал късно вечерта и паркирал където имало място. На сутринта намерил колата си на стотина метра в тръстиките наоколо.
Смачкана до неузнаваемост.

Докато се чудел и се възмущавал от хотела му обяснили, че снощи е паркирал на мястото на собственика, който пък се ядосал много и поръчал на булдозериста от съседния строеж да избута фордчето в блатото...

Учителят се възмущаваше, искаше справедливост, настояваше за подпише жалбата с трите си имена и данните от личната си карта. По-късно, след обед, отново дойде в редакцията, изтегли си жалбата и помоли да не пишем нищо. Така го „посъветвали“ от охраната на заведението...

Случаи - много. От гадни , по –гадни. Всеки ги е чувал, никого няма да учудим с тях.
Нека обаче и управниците ни да спрат да се учудват защо и българи ,и чужденци предпочитат да летуват в Гърция и Турция, а панически избягват родното Черноморие.

Като че ли излизане от този нашенски лабиринт няма. Строи се върху дюни, в защитени местности, на самия плаж. Мъртвородени екологични организации надават слаб вой, някоя и друга медия им отвръща с постен репортаж и толкова. Кучетата си лаят, керванът си върви.

И вече съвсем не се стряскаме, че созополски самодържец загражда републикански път с „екологична“ цел, че навсякъде ни дебнат забранителни табели с мутри около тях, че беззаконието и ненаказуемостта са повсеместни.

Привикнахме с безобразията и примирено чакаме Европа да се намеси и да реши проблемите ни. А на Европа изобщо не й пука за нас...

В този смисъл, да призоваваме за нов закон за Черноморското крайбрежие, е повече от наивно. Защото закони дал Бог, но няма кой да ги спазва. Проказата на беззаконието разяжда цялата ни управленска структира, нещо повече – най-големите престъпления стават със скъпо платена благословия отгоре...

Време е да свикнем с мисълта, че никога няма да имаме елитен туризъм, докато не се спазва законът.
А това в близко бъдеще не се очертава дори като пожелателна перспектива...