Ракурс

Лудвиг ван Бетховен – глухият, който промени световната музика завинаги.

Бетховен е роден в Бон, Германия през декември 1770 г., но никой не е сигурен за точната дата. Той е бил кръстен на 17 декември, така че най-вероятно е роден предишния ден.

Като малко момче, Бетховен свири на цигулка, но често, наслаждавайки се на свои импровизации, вместо да чете нотите. Веднъж баща му попитал: "Що за глупави неща свириш сега? Знаеш, че не мога да понасям това – свири по ноти или свиренето ти няма да струва нищо".

Бетховен се откроява като музикален отцепник и новатор още на 12-годишна възраст, музиката му е в до минор, което е необичайно за музиката по онова време и е изключително трудно за свирене.

Бетховен започва да оглушава около 1796 г., когато е само на 25 години и е чудно, че изобщо е успял да продължи да пише музика. Той е комуникирал с разговорници, молейки приятелите си да напишат това, което искат да кажат, за да може той да им отговори.

С нарастването на глухотата му, Бетховен е на път да се пречупи през 1802 г. Оттегляйки се в Хайлигенщад, близо до Виена, той пише: "Бих сложил край на живота си, само моето изкуство ме спира да направя това. Ах, струва ми се невъзможно да напусна света, докато не извадя на бял свят всичко, което чувствам, че има вътре в мен".
Това писма е известно като Заветът от Хайлигенщад и е публикувано през 1828.

"Лунната" соната е една от големите клавирни творби на Бетховен, но той никога не е наричал творението си така. Просто го нарекъл соната за пиано №14. Поетичният псевдоним е даден пет години след смъртта на композитора през 1832 г., когато немски поет казва, че първото движение звучи като лунна светлина, грееща над езерото Люцерн и името останало.

Симфония №9 често е наричана "хорова" симфония, но само във финалът има хор. Използването на певци в симфония е било много нестандартна идея за времето си, но се увенчава с успех.
Деветата симфония на Бетховен променя облика на класическата музика завинаги и продължава да вдъхновява слушатели и композитори и до днес.

Също както раждането му, така и последните думи на Бетховен са обвити в мистерия. Често се смята, че последните му думи са били: "аплодирайте приятели, комедията свърши", но всъщност прощаването му със света далеч не е така тържествено. Издател му купил 12 бутилки вино като подарък, а последните думи на умиращия композитор били:"Жалко, жалко, твърде късно!".