Ракурс

Днес, 20 декември 2015 г. ,се навършват 72 години от героичната гибел на кап. Димитър Списаревски.

Капитан Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в град Добрич, недалеч от мястото, на което днес е поставена паметната му плоча.

Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България.

През 1943 г. участва във въздушните боеве край Ламанша, а след завръщането си в България се включва в състава на 36-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски.

Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен декемврийски ден на 1943 г., когато насочва своя самолет в небето над София към летящата противникова крепост.

На този ден в българското въздушно пространство нахлуват отново противникови самолети. Групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 изтребители „Локхийд Пе-38", за пореден път се насочва към София.

Срещат я летците на кап. Топлодолски, сред които е и Димитър Списаревски. Те влизат в боя само с 36 самолета.

Спаич, както го наричат другарите му, излита по-късно от другите с резервна машина.
Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София.
Списаревски взема на прицел една от машините и успява да я спре, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно засегнат.

Тогава той връхлита върху водещия формацията американски бомбардировач.
Двата самолета падат в подножието на Лилов рид край с. Долни Пасарел.

Списаревски загива, без да изрече своите предсмъртни слова.
Но всъщност, всичко, което е извършил в краткия си живот, като че ли изрича с думите: “Аз съм се венчал за България!” – обикновени думи, които разкриват един необикновен дух.

Може би затова в онази далечна 1943 година подвигът на Списаревски отеква в сърцата на всички българи.

На траурното шествие се стича цяла София.

Признателните столичани обвиват летеца с ореола на светец и го наричат новият Св. Георги Победоносец.

От всички краища на страната хората изпращат писма и телеграми, а в скръбта си майката на Списаревски казва: “Моят син стана син на цяла България”.

Саможертвата на величавия българин Списаревски отеква и по целия свят.

На въздушния бой от 20 декември 1943 г. Радио - Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”.

Възхита от подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.”

“Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23-годишният изтребител Джон Макландън, а лейтенант Едуард Тинкър заявява: “Българските летци се бият с ожесточение и защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”