18 февруари 2016, четвъртък
Ракурс
София Филм Фест със специална програма от късометражни филми на известния поет, писател и драматург.
София Филм Фест, чието 20 издание ще се проведе от 1 до 20 март, разкри няколко от специалните си акценти.
Сред тях е програмата от късометражни филми на известния поет, писател и драматург Цветан Марангозов - едно от големите имена в историята на германското кино.
Той е роден на 3 октомври 1933 г. в София, в семейството на архитекта и поета Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница. През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там.
В периода 1960-1991 пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор е на игрални филми.
В Германия Марангозов става популярен като Маран Гозов.
Той е сред ранните централни фигури на новото германско кино и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група” около Клаус Лемке, Май Спилс, Вернер Енке, Рогер Фриц, Рудолф Томе и др., които с авторските си филми като млади режисьори оставят забележителна следа в германската киноистория, подобна по значение на Nouvelle Vague във Франция.
Богатото творчество на Цветан Марангозов от над 30 късометражни филма е уникален поглед към западногерманските нрави от онези години.
В специалната програма, посветена на забележителния режисьор, ще видим 10 от тях – „К.И.Н.О”, „Пфайфер”, „Старецът”, „Междинно кацане”, „Сабине 18”, „Тана”, „Дългият марш”, „Красиво сбогуване”, „Крачки”, „Да играеш в Германия”.
Принос в популяризирането на филмовото наследство на Марангозов в световен мащаб има германският сценарист, филмов продуцент и актьор Бернхард Марш, който също ще бъде сред гостите на СФФ.
Той е председател на известния Филм клуб 813. Именно там през 2008 г. за първи път представя цялостна ретроспектива на филмите на Цветан Марангозов.
София Филм Фест ще почете и проф. Вера Найденова със Специална награда за своя принос към киноизкуството.
Повече от пет десетилетия проф. Найденова е сред най-авторитетните фигури във филмовите среди.
Автор е на книгите „Актьори на българското кино”, „Човекът от екрана”, „Керваните на киното пътуват", „Георги Георгиев-Гец”, „Кино познато и непознато”, „Екранизацията – вечен спор?”, „"Унгарското кино 1968-2004”, на студията „Към портрета на Акира Куросава” в книгата на Куросава „Нещо като автобиография или потта на жабата” (1989), „Съвременният киносвят” (2010), „Българско кино: По следите на личния опит” (2013), „Фестивалът Кан” (2015), на статии, рецензии, предавания по телевизията и др.
Сподели в социалните мрежи