Ракурс
Източник: Lira.bg

Марк Твен се родил през 1835 година, когато близо до Земята преминавала Халеевата комета. Той заявил, че ще умре в годината на следващото й появяване. Така и станало – през 1910 година.

Александър Дюма веднъж участвал в дуел, в който участниците теглили жребий и загубилият трябвало да се застреля.
Жребият се паднал на Дюма, който се уединил в съседната стая.
Чул се изстрел, след който Дюма се върнал при останалите участници с думите: „Стрелях, но не можах да уцеля.”

 Волтер осмял херцог Роган за неговото високомерие.
Херцогът заповядал на слугите си да набият Волтер, което било изпълнено.
Волтер извикал херцога на дуел, но той отказал, тъй като Волтер не бил благородник.


Започвайки работа над ново произведение, Балзак се затварял в стаята си за един-два месеца и плътно спускал кепенците, за да не влиза през тях светлина.
Пишел на свещи, облечен в халат, по 18 часа в денонощие.

Чарлз Дикенс винаги спял с главата на север. Обърнат на север седял и когато пишел.

Ги дьо Мопасан бил един от тези, които се дразнели от Айфеловата кула. Въпреки това той всеки ден обядвал в нейния ресторант, обяснявайки, че това е единственото място в Париж, откъдето кулата не се вижда.

Корней Чуковски в действителност се казвал Николай Василиевич Корнейчуков

След представянето на пиесата му „Сватбата на фигаро”, Бомарше бил арестуван и вкаран в затвор.
Луи XVI, играейки на карти, написал заповедта за ареста върху седмица пика.

Жул Верн отделял много часове на ден за изучаване на научна литература, записвайки интересуващите го факти върху специални картончета. На картотеката му биха могли да завидят мнозина учени: в нея имало повече от 20 хиляди картончета.

Ханс Кристиан Андерсен се дразнел, когато го наричали автор на детски приказки и отговарял, че те са както за деца, така и за възрастни.
По тази причина той наредил на паметника му, където по замисъл фигурата му е трябвало да бъде в обкръжението на деца, да няма нито едно дете.

През 1925 година Нобеловата награда за литература била присъдена на Бърнард Шоу, който назовал събитието „знак на благодарност за облекчението, с което е възнаградил света, не отпечатвайки нищо през текущата година”.

Емили Дикинсън през живота си е написала повече от 1800 стихотворения, от които приживе е отпечатала не повече от 10.

В някои биографии на Ерих Мария Ремарк се казва, че истинската му фамилия е Крамер (Ремарк наобратно).
Всъщност това е измислица на нацистите, които след емигрирането му от Германия разпространили и слуха, че Ремарк се явява потомък на френски евреи.

Поетът Адам Мицкевич бил и писател-фантаст. В романа си „История на бъдещето” той описал акустични прибори, с помощта на които, седейки пред камината, е можело да се слушат концерти, изпълнявани в града, а също и механизми, позволяващи на земните обитатели да поддържат връзка със същества, населяващи други планети.

Жул Верн никога не е посещавал Русия, но независимо от това в 9 от неговите романи (изцяло или частично) действието се развива тъкмо в Русия.

Екстравагантният американски писател Тимъти Декстър написал през 1802 година книга на много своеобразен език и с отсъствието на каквато и да е пунктуация.
В отговор на възмутени читатели той добавил във второто издание специална страница с препинателни знаци, молейки читателите да ги поставят в текста, където пожелаят.

Лорд Байрон имал четири домашни гъски, които го следвали навсякъде, дори и на обществени прояви. Независимо от пълнотата и кривите си крака, Байрон е бил един от най-енергичните и привлекателни хора на своето време.

При писането на произведенията си Александър Дюма се ползвал от услугите на множество помощници – така наричаните „литературни негри”.
Най-известен сред тях бил Огюст Маке, който измислил сюжета на „Граф Монте-Кристо” и имал значителна заслуга за „Тримата мускетари”.

Авторът на „Робинзон Крузо” Даниел Дефо бил осъден за своя сатирична статия на затвор.
Той прекарал едно денонощие , вързан за позорен стълб на площада. Минувачите трябвало да го заплюват.
Дефо бил тогава на 42 години.

Създателката на известния роман „Стършел” Етел Лилиан Войнич била и композитор и смятала, че музикалните й произведения са дори по-значими от литературните.

Константин Симонов фъфлел и не можел да изговаря звуците „р” и „л”. В детството си, при игра, той случайно порязал езика си с бръснач и оттогава трудно произнасял името си Кирил. Затова през 1934 година приел псевдонима Константин.

Изразът „балзакова възраст” се появил след излизането на романа на Балзак „Жена на трийсет години” и е допустим по отношение на дами не по-възрастни от четиридесет.

Илф и Петров избягвали по оригинален начин мисли-щампи – те отхвърляли идеите, които им идвали на ум едновременно и на двамата.

Един от най-плодовитите писатели на всички времена и народи бил испанецът Лопе де Вега.
По различни сведения той е написал между 1500 и 2000 пиеси, при това – всичките в стихове.
Над нито една от пиесите си той не е работил повече от три дни. При това трудът му се заплащал доста добре, тъй че на практика той бил мултимилионер, което сред писателите се среща твърде рядко.

Баснописецът Езоп бил толкова беден, че сам се продал в робство, за да изплати дълговете си.
По това време той бил на 30 години.

Веднъж на официален прием Хрушчов нарекъл Александър Солженицин Иван Денисович.

Феновете на Стивън Кинг са забелязали, че по-голямата част от действието в неговите книги се развива в щата Мейн.
Парадоксално, в този американски щат нивото на престъпност е най-ниско.