16 ноември 2016, сряда
Ракурс
Това е поредната маринистична книга на автора, в която разказва за задълбочените си контакти и приятелствата си с Върбан Стаматов, Севда Севан, Никола Радев, Борис Априлов и др.
Срещите на Георги Ингилизов с писателите маринисти са свидетелство за отминалите години, за колоритни и талантливи хора, за колеги и приятели.
Редакторът на книгата Никола Радев дава много висока оценка на творчеството на Ингилизов: „
...затова чест му прави на Георги Ингилизов, бивш моряк, автор на няколко изключително ярки книги на морска тема, че се е заел да помене отишлите си от живота писатели маримани, да прелее забравените им от хилядите някогашни читатели книги и гробове, да помене с блага дума и останалите живи техни колеги, които отдавна не са усещали палуба под нозете си, но продължават да живеят с морската идея, че морето е прекрасно, защото е свободно! Направил го е с уважение и милост, съзнавайки, че зрелостта на поколенията се измерва по опазената памет и по високата почит, която отдават на своите отишли си от живота братя.
Книгата на Георги Ингилизов вече вирае котвата и тръгва по големия син път към читателя. Да й пожелаем щастливо плаване, попътни ветрове и винаги фут под кила!
София, 7 септември 2015 г., НИКОЛА РАДЕВ“.
А Митко Новков не напразно е нарекъл послеслова си „
Великото опровержение“: „
Българинът живеел с гръб към морето. Мнение common sеnse, общо място. Само че общите места умните хора не ги харесват, стремят се да ги опровергават. И да, опровергават ги: виждаме, че биват опровергавани от не един и двама българи, решили, че към морето трябва да се обърнем с лице и да го опишем с любов.
Срещите на Георги Ингилизов с писателите-маринисти са такова опровергаване, което ни кара да се замислим – дали пък сме чак толкова недружелюбни към морето? Или просто е по-лесно да повтаряме общите места, да се осланяме на клишетата, защото – нали знаете! – когато клишетата въздействат, дори умът на боговете спи.
Е, това е в някакъв смисъл книга за събуждане – събуждане за морето не само като туристически обект, като плаж, чадър и шезлонг, но и като същинско битийно място, онтгологичен топос, както биха казали едни от най-древните мореплаватели – гърците. Защото истински е в морето е не този, който се излежава край него, а този, който дeяни насред него…“ ... „Но ето го великото опровержение, извършвано от тази книга – в морето и се цъфти, и се мре, но и се живее. Живее се по български; едно и морско, и българско живеене, което е вечно и никога няма да спре, както морето е вечно и никога няма да изчезне…
МИТКО НОВКОВ“
Георги Ингилизов е бургазлия, дългогодишен главен редактор на в. „Черноморски фар“. Той е един от водещите български маринисти. По негови сценарии са заснети четири филма за унищожаването на „Океански риболов“. Носител е на български и международни награди за писателското си творчество.
Сподели в социалните мрежи