Бертолд Колер, ФАЦ "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Източник: Дойче веле

Дълго време Ердоган обиждаше Германия, а тя търпеше – с надеждата, че той все някога ще се вразуми. Това обаче така и не се случи. И сега Берлин се видя принуден да действа - и то по-твърдо, отколкото възнамеряваше.

Германското правителство прояви ангелско търпение спрямо турския президент. За да не налива допълнително масло в националистическия огън, с който Ердоган се опитва да замаже очите на народа си, Берлин изтърпя редица обиди от неговата уста.
Обиди, каквито досега не е изричал нито един съюзник в НАТО, стремящ се и към пълноправно членство в ЕС, какъвто е случаят с Турция.
Берлин позволи на Ердоган и неговите пропагандисти да държат речи в спортни зали в различни германски градове. То дори прие забраната, наложена на германски депутати да посещават германски войници в Турция.
Освен това германски дипломати бяха принудени дълго време да чакат разрешение да се срещнат със задържани в Турция германски граждани - например с журналиста Дениз Юджел.

Попарени надежди

Берлин изтърпя всичко това, защото бе воден от надеждата, че Ердоган все някога поне малко ще се вразуми и ще осъзнае, че влошаването на двустранните отношения е и в негов ущърб.
Турският президент обаче остана верен на своята политическа рационалност и правителството на Меркел, което дори трябваше да се брани срещу обвинения, че се оставяло да бъде изнудвано, беше принудено да промени курса си.
Тази промяна започна с решението за изтегляне на войниците от Бундесвера от турската военна база в Инджирлик.

А сега на Ердоган му бе забранено да говори на митинг пред свои сънародници в Хамбург.

Всичко това маркира новата, най-ниска точка в германо-турските отношения. А имаше времена, в които те бяха толкова добри! Сега обаче това бе неизбежно.
Както всеки друг авторитарен лидер, и Ердоган разбира само езика на силата. Управници като него тълкуват отзивчивостта като проява на слабост, която за тях е равносилна на покана. Само че проповедници на омразата, които искат да пренесат своите конфлкти и войни в Германия, нямат работа тук - независимо дали идват в Германия като бежанци, или като президенти.

Какво предстои?

Дали сега Ердоган ще изпълни заканите си, които отправи? А може би няма да дойде на срещата на Г-20 в Хамбург?
Всъщност, по-голямо значение имат отговорите на следните стратегически въпроси:
Какво означават за НАТО ердогановите външнополитически залитания? Както знаем съюзникът Турция се намира в един изключително нестабилен район на света.
И как ще постъпи ЕС с Анкара, след като нейният опит да приобщи страната към Запада - в хода на предприсъединителните преговори - се провали?
Нима трябва да заровим главата в пясъка и да зачакаме времето на Ердоган да отмине?

Тази идея може и да изглежда привлекателна, но: Турция е била и все още е прекалено важна за Запада.

Затова не бива да гледаме безучастно как Ердоган стъпка по стъпка я превръща в ислямска диктатура.