Полина Паунова
Източник: Дойче веле

В първия мандат на Борисов слушахме легендата за "лошото наследство", във втория - тази за реформите. Сега Борисов си има ново супер-качество, но и тази легенда преследва същата цел: да прикрива истини.
Ето фактите:

Само няколко месеца след старта на Борисов 3.0 маските са свалени, а обещанията - забравени.
Коалицията между ГЕРБ и т.нар. Патриотични сили изглежда започва да скърца, но засега общите им интереси надделяват.

На няколко пъти преди парламентарната лятна ваканция услужливите медии разсеяно не забелязаха пропукването на мнозинството при гласувания в пленарна зала. Лятото пък помогна да бъдат забравени съществените теми, които умело биват подменяни с хайки, оглавявани от вицепремиер.

Въпреки привидното затишие обаче държавата продължава да затъва в обичайните си обвързаности - омертата се задълбочава, а хватката ѝ около властта не само не се разхлабва, но дори завзема допълнителни “територии”.

Съвсем видимо свидетелство за това са опитите с помощта на властта неуспелият шеф на ДАНС, но иначе “успял млад мъж” Делян Пеевски да прибере оръжейния бизнес под крилото си.
За да не се говори много-много за този пореден апетит, а и за да не се обяснява как с почти всяко свое действие държавата захранва именно Пеевски, очевидно е време около Борисов да се завихри нова легенда, която да бъде пробутвана с охота на публиката.

При първия кабинет на Борисов разказът беше за “лошото наследство” и за борбата срещу престъпността.
Вторият му управленски мандат бе белязан от обясненията за масови реформи, които в крайна сметка така и не се случиха.

Но тъй като приказките за спасителя на България се изтъркаха, а за главния реформатор на републиката разбрахме, че не може да проведе необходимите промени, сега, броени месеци след началото на третия мандат, дойде ред на най-новата легенда: Борисов - международният лидер.

Новото супер-качество

Новото супер-качество на премиера, през което ще се пречупва общественият разговор в третия мандат на ГЕРБ, очевидно ще е майсторството на международника Борисов.

Още преди да се подпише договора с Македония, коментарите на близки до партията анализатори загатнаха, че ситуацията ще се развие именно така.

За новия имидж на премиера пръв се погрижи заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов, който преди месец съобщи от парламентарната трибуна, че министър-председателят е “безспорният лидер на Балканите”.
Според Цветанов, Борисов е лидер, защото го канят на всички международни срещи, на които се решава бъдещето на региона.

Съвсем очаквано изказването бе последвано от редица коментари, обрисуващи лидера на ГЕРБ като едно от “старите кучета” в Евросъюза, като безспорен парламентьор между Брюксел и Анкара и балансьор между крайния Вишеград и либералния Запад.

При посещението на Макрон в България хвалителите на Борисов намериха още аргументи за новия талант на премиера.

Към ласкателите се присъедини и вицепремиерът Валери Симеонов, който в сряда заключи, че “триумфът на Борисов е външната политика”.

Триумф, който при посрещането на френския държавен глава изглеждаше така: с широка усмивка и очевидно възхитен от собствената си находчивост Борисов приветства Макрон с думите: “Казвам, че всички парле ву франсе”.

След което - поради бедния си речник на френски, а и на всякакъв друг език - големият геополитически стратег се впусна да прегръща горещо скъпия гост.

Именно по тази причина (че всички парле ву франсе) новото супер-качество на Борисов ще бъде с дълбочината на предходното: реформи, за които обилно се разказва, но които така и си остават неосъществени.

В крайна сметка обаче тези до болка познати трикове работят добре пред българското общество, което очевидно всеки път е готово да повярва на новата легенда, вместо да погледне фактите.

А те сочат, че Борисов не просто не е гениален международник, а че трите му мандата дори не са го превърнали в посредствен такъв.

Ето защо в прав текст трябва да се обясни, че европредседателството не е заслуга на ГЕРБ, а просто ред.

Че договорът за добросъседство с Македония отново не е заслуга на Борисов, а стечение на обстоятелствата най-вече заради вътрешните събития в съседната държава.

Както и че визитата на Макрон се дължи единствено на волята на френския президент.
И на целите, които преследва в региона.

Какво крие Борисов 3.0

Приемем ли тези факти, лесно ще разберем, че подобно на предходните му две “нови версии” новото амплоа на стария Борисов цели само едно: да отвлича вниманието от същинските процеси в политическия живот.

Те пък също не са особено мистериозни: случващото се с "Дунарит" е ярък пример.
Категоричният отказ на управляващите да въведат отчетност в прокуратурата - също.
Проектът за антикорупционен закон, който изглежда като средство на властта да се разправя с неудобната част от опозицията - също.

Новото супер-качество, върху което да се съсредоточат медии и анализатори, е необходимо и заради предстоящия избор на политическа квота във ВСС.
Именно там е съвсем видимото доказателство, че омертата продължава. И то кристално ясно се вижда в една от номинациите на ГЕРБ - съдия, свързан дълбоко с ДПС.

Накрая да кажем и това: около легендите за Борисов има един безспорен феномен.
Те винаги са видими отвън, но неизменно си остават неразгадаеми за публиката в България.

През 2010 година, опиянен от успехите си, Борисов разказа пред германските консерватори как преди него са се случили толкова много убийства, че “колегата Цветанов ходи с багер и вади трупове”.

В Германия разясненията му предизвикаха кикот, в България - хвалебствия.

Същото беше и с обясненията отпреди година, че съдебната реформа била извършена: в българските медии те срещнаха радостни възгласи, а в изводите на Брюксел - силен скептицизъм.

Сега новата версия на премиера, обясняваща, че “всички парле ву франсе”, бе посрещната от Макрон със снизходителна усмивка, а в самата България - с балканска гордост.
Нещо повече - тя е смятана за сигурно доказателство за геополитическия талант на министър-председателя.

За всички останали сигурни доказателства, най-вече за продължаващото вече години заграбване на държавата, и анализатори, и медии предпочитат да мълчат.
Най-вероятно защото е много по-лесно “всички да парле ву франсе”.