Ирина Христова
Източник: News.bg

Вълна от гняв ме залива. В 21 век в България загиват хора. Нелепо, грозно и безсмислено. Абсолютно предвидимо и предотвратимо. За пореден път. И този път отново си казваме - след дъжд качулка. Но този начин на мислене гарантирано няма да ни спаси.

И отново ще се удавим в собственото си безхаберие.

Проверено е вече няколко пъти - в с. Бисер, във варненския кв. "Аспарухово" и в Мизия.
Факт е, че навсякъде по света природни бедствия убиват хора. В други държави, ще кажете, хиляди хора се давят при подобни катаклизми.

Но, за справка, там природните феномени са съвсем други. В България нямаме урагани и поройни дъждове, които продължават с месеци. Няма опасност от цунами или пък торнадо. Това са напълно непознати за географските ни ширини стихии.

Но за сметка на това пък държавата убива хора с бедственото си нехайство, некадърност и нагло безхаберие.
Не мога да сравнявам унищожително торнадо в САЩ със 100 л/кв.м вода, която се е изляла в Бургас. И все пак, не спирам да се питам как е възможно заради един дъжд стените на цели 7 каскадни язовира да се скъсат.

Седем язовира, които уж са минали всевъзможни проверки преди броени дни и пропуски не са открити.
А министри твърдят, че валяло толкова много, че трагедия от подобен калибър била едва ли не неизбежна. Напротив!

Напълно предотвратимо е скъсването на язовирни стени. Без да съм експерт упорито твърдя, че поредната трагедия можеше да бъде избегната с малко повече предпазливост, реални навременни проверки, а не фиктивни, и също толкова навременни мерки за безопасност.

Всъщност най-важна е равносметката.

Трима души намериха смъртта си, а една жена все още се издирва. В община Камено пък е ден на траур.

Траур, а не гняв?!

Защото обявяваме бедствено положение и ден на траур, вместо да обявим навременни мерки за сигурност. Поредното ужасяващо дежа-вю. Защото вместо да бъдат изпратени много повече спасители, водолази, пожарникари, че дори и доброволци, на мястото на трагедията се изпращат министри.
Не им е мястото там.
Вече е твърде късно.

Вълна от гняв...
И заради поредната грозна вълна от популизъм на гърба на пострадалите.

Днес Министерски съвет обяви, че отпуска 1 млн. лева на общините Бургас и Камено за преодоляването на щетите от наводнението. Питам се защо не отпуснаха парите за превенция и контрол.

Питам се как този милион ще върне живота на хората, домовете им, издавените им животни, унищожената покъщнина.
Отговорът е само един - никак.

Министър Емил Караниколов пък днес отчете, че от началото на февруари 2017 г. са идентифицирани общо 2005 язовира с много неизправности по язовирните стени и съоръженията към тях. Най-честите нарушения били липса на техническа документация, въздушен откос, частични свлачища, обрасли с дървета и храсти, ерозия, затлачвания или разрушаване на преливници. Били наложени предписания на собствениците на язовирите.

Само с предписания обаче очевидно няма да стане. Все още никой не пита кой стопанисва проблемните язовири и какво са направили с предписанията.
Едва ли ще бъде изненада за някого, ако скоро излезе информация и за корупционни практики, свързани с язовирите.

Всички знаеха предварително, че ще има поройни дъждове не само в региона, но и в цялата страна.
Всяка година обаче лошото време ни изненадва. Българските общини винаги са изненадани от дъжда, от снега, от ветровете, за които метеоролози и климатолози предупреждават седмици по-рано. И още нещо - традиционно шахти, отводнителни системи и канализация са запушени от падналите през есента листа. А и не само. Не е прецедент в тях да се хвърлят боклуци, които малко по малко приличат повече на сметища.
Натрупването на всички тези фактори неизбежно води до трагедията.

От прокуратурата също по традиция обявиха, че са образували досъдебни производства и ще разследват чия е вината за смъртта на хората, за скъсаните язовирни стени и какво е довело до това.
Хората от село Бисер все още чакат справедливост.
Кога ли пострадалите от последната разрушителна стихия ще дочакат?

Вероятно никога.

До следващата вълна на безхаберие.
А фактите би трябвало да предизвикат вълна от гняв:

Трагедията в с. Бисер, 2012 г.

На 6 февруари стената на язовир "Иваново" се пропуква и вълна от няколко метра залива село Бисер, което се намира на около 10 километра надолу по течението на изтичащата от язовира река Бисерска. В резултат десетки домове са наводнени, а много домашни животни се удавят. Загиват 11 души.
От 2003 г. тече спор кой отговаря за стопанисването на язовир "Иваново", който е на територията на Община Харманли, но водата от басейна се използва с предимство като противопожарен резервоар за вода заради разположен в съседство военен стрелкови полигон.
През 2009 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури уведомява Областната администрация в Хасково за установен силен теч от стената на язовир "Иваново".
По-късно става ясно, че по стената на язовира е имало пукнатини още през 2006 г., но не са предприети мерки заради спорове относно собствеността и прехвърляне на отговорност между Министерството на отбраната, община Харманли и областната администрация в Хасковско.

Отново е обявен ден на траур.

В края на юли тази година са заведени над 30 граждански иска за различни суми със среден размер около 70 хил. лв. в Софийския градски съд за обезщетения от пострадали от опустошителното наводнение в село Бисер. 5 години по-късно. Прокуратурата обвини бившия областен управител на Хасково Ирена Узунова, но хората от с. Бисер застанаха зад нея.

Опустошението във варненския кв. "Аспарухово", 2014 г.

Датата е 19 юни. 13 души намират смъртта си, а над 600 остават без дом в следствие на поройните интензивни валежи, незаконното застрояване на западния охранителен канал във варненския кв. "Аспарухово". Обезлесяването чрез незаконна сеч и изхвърлените отпадъци в деретата усложняват обстановката.
Жителите на "Аспарухово" не са били достатъчно осведомени за опасността от наводнение и им липсвала подготовка за адекватна реакция за защита.
Кметът на Варна е изпълнил задълженията си по организацията на плана за защита при бедствия, както и по овладяването и преодоляването на последиците от него.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче не е изпълнило задълженията си за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на Варна. Липсата на такава оценка е предопределила и липсата на активни действия на всички управленски нива. Това са заключенията на експерти три години след трагедията.

Потопът в Мизия, 2014 г.

Двама души загинаха, а над 800 бяха евакуирани от врачанското градче Мизия, сполетяно водното бедствие, което за няколко часа потопи къщи, животни и покъщнина.
Тогава пострада и близкото село Храбрино.

Трагедията се разиграва на 2 август 2014 г. След проливните дъждове местната река Скът излиза от коритото си и залива 3-хилядния град. На места нивото на водата стига до три метра, а някои райони са под 5 метра вода.
Бедствието отне живота на 60-годишен мъж и на 80-годишна жена. И двамата са били открити в домовете си.

Виновни няма.

От одобрената от ЕК помощ от почти два милиона евро за региона Областната администрация е одобрила за Мизия 1.7 млн. лв. Но парите са само за почистване на коритото на реката.
Финансова помощ за хората няма.

А тази година се навършиха и 10 години от наводнението в Цар Калоян, когато още 8 души загубиха живота си.