Ракурс

Днес се навършват 120 години от рождението на режисьора Сергей Айзенщайн. Той е известен с филми като "Броненосецът "Потьомкин" и "Александър Невски", принадлежащи към жанра на политическата пропаганда.

Режисьорът е роден на 22 януари 1898 година в Рига - тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа.

Неговият баща Михаил Айзенщайн, е балтийски германец, известен местен архитект. Майка му - Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец.

Двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става отявлен атеист.

През 1905 година майка му Юлия напуска Рига и заминава за Санкт Петербург, като го взима със себе си. Около 1910 година баща му се присъединява към тях, но скоро се развежда с Юлия, която се премества да живее във Франция.

Впоследствие Айзенщайн учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт в Петербург. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията през 1917 година, което го разделя с баща му. Михаил емигрира в Германия, а Сергей остава в съветска Русия.

През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно пропагандиране на Октомврийската революция. Същата година Айзенщайн се премества в Москва и започва кариера в театъра, а след това работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд.

Първият филм на Айзенщайн - "Дневникът на Глумов", е заснет през 1923 г. заедно с Дзига Вертов.

"Стачка" е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а "Броненосецът "Потьомкин" привлича вниманието на световната критика към него.

След това Айзенщайн режисира "Октомври" и "Старо и ново" като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция.

Критиците в чужбина са впечатлени от стилистиката му, но в СССР ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност.
Заради това е бил принуден да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на работа, за да съответства на постулатите на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и Едуард Тисе.
Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и представяне на известни съветски кинодеятели на "капиталистическия Запад". За Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз.

През следващите две години той пътува и изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.
През април 1930 година кинокомпанията "Парамаунт пикчърс" му предлага възможност да снима филм в САЩ.
Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година.

Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказва несъвместим с изискванията на американското кино.

Заради прекараното време на Запад сталиниската филмова индустрия гледа на Айзенщайн с подозрение.
Както много други, нарочени за "врагове" на режима, той е въдворен в психиатрична болница - в Кисловодск, през юли 1933 година. Официалната диагноза е депресия.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е ръководител на курса по обучение по сценаристика.
През 1935 той започва нов проект "Поляната на Бежин", но нахвърля бюджета и пропуска крайни срокове.

Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че катастрофата с "Поляната на Бежин" не е свързана с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали.
Накрая вината е прехвърлена на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бива даден "още един шанс" и той се заема да заснеме филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев.
Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор.

Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Ордена на Ленин и Наградата на Сталин.
Филмът бива очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на нацистка Германия.

Няколко месеца след пускането му Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и "Невски" е незабавно спрян от прожектиране.

На Айзенщайн е възложено да режисира "Валкирия" на Рихард Вагнер в Болшой театър.

След избухването на войната с Германия през 1941, "Александър Невски" е пуснат отново в кината и постига международен успех.

Айзенщайн сключва брак с режисьорката и писателка Вера Аташева през 1934 година и остава женен за нея до смъртта си през 1948.