Национален конкурс МОРЕТО! 2018 – Втора награда

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
Национален конкурс МОРЕТО! 2018 – Втора награда – Поезия

Фото: Ракурс

11 октомври 2018, четвъртък

Ракурс

В Ахтопол oт 21 до 23 септември за трета поредна година се проведоха Есенните ахтополски празници – “Паламудени вдъхновения и странджански седенки”.

Наградените в третото издание на литературния конкурс „МОРЕТО!”, които бяха официално обявени и представени в третата вечер на празниците, ще бъдат публикувани в Ракурс и на страницата на Сдружение “ЛУМЕН” https://www.facebook.com/lumenassociation/.

Ето и имената на наградените в двете категории Проза и Поезия:

Проза:

I м. – Тодор Николов, гр. Казанлък

II м. – Валентин Попов – Вотан, гр. Плевен

III м. – Николай Хашъмов – Хъшо, гр. София

Специална грамота – Магда Борисова, гр. В. Търново

Поезия:

I м. – Иван Сухиванов (Сухи), гр. Бургас

II м. – Катя Маринова, гр. Ямбол

III м. – Теа Монева, гр. Варна

Специална грамота – Янчо Михайлов, гр. Бургас

Победителите и в двете категории получават премия от 300 лева и плакет, наградите за второ място са ваучер за уикенд в Ахтопол (осигурен от х-л „Agata beach”) и плакет, за третото място – парична премия от 150 лева и плакет.

Произведенията на 148 участници бяха разгледани и оценени от жури в състав Митко Новков (председател), Христо Карастоянов и Вера Петрова.

Конкурсът се организира от сдружение „ЛУМЕН” с подкрепата на Кметство Ахтопол.

Стихотворения на Катя Маринова, отличена с Втора награда на Националния конкурс "МОРЕТО!" в категория Поезия

ПО РЪБА НА СПОМЕНА

Не слизай, нощ, в косите на мъглата.

По тънката й кожа не рисувай.

Измамен е спокойният й блясък –

измръзнало убежище за думи.

Не стъпвай по брега, сега е есен.

Дори и пясъкът доспехите си рони.

Самотен фарът, на скалите клекнал,

със гърбиците им плете умора.

Не хвърляй, нощ, по билото на здрача

звездите си с тъгата им безсилна.

По тъничкия ръб на спомен прашен

си белег от луна и си красива.

РАЗЧИСТЕНИ ТИШИНИ

Не изкърпих моретата и света не пребродих.

Сбърках тъмно със светло, не за прошка се молех.

Хвърлих котва в очите си, запрелиствах сезоните.

Тишините разчиствах в акостирали кораби.

И се люшках безкрайно между приливи, отливи –

малка, жива реалност, закачена по клоните.

Във ръцете си сънени се превръщах във съчка –

не дървото над бързея, а начало на свършек.

Със съседа ми вляво – свила лапите котка –

и на сън си прощавахме, и се търсехме в локвите.

А животът, преминал през смеха на моретата,

в свойта зима ме скри за разменна монета.

ОТЛИВ

Преди да се сбогува със брега,

морето се съблича в лодките.

Загадъчният спомен за жена

танцува в мрежите... И кротко,

запалил слънчевата си лула,

денят посреща старите рибари,

разтваря шепи – пясъчна тъга,

с най-мъжкото мълчание ги гали.

Осъмналият залив, без море,

рисува себе си – каква картина!

Далечен звук в къдрица на дете

полюшва се и песента е синя.

Катя Райкова Маринова е родена в Пловдив. По професия е строителен инженер. Автор е на пет поетични книги: „И само болката ни оцеля” (1994), „Пророчица” (1996), „Душа по стръмното” (1999), „Броеница в отвъдното” (2002), “Очите на Катерина“ (2017г.) Нейни творби са публикувани в литературни антологии, сборници, алманаси, както и в периодичния и литературен национален печат. Превеждана е на руски, сръбски, английски, испански и румънски език. Екземпляр от книгата й „Пророчица” се намира във фонда на Кралската Лондонска библиотека. Член на СБП.