Национален конкурс МОРЕТО! 2019 – Трета награда

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Изкуство и книги » Море
Национален конкурс МОРЕТО! 2019 – Трета награда – Поезия

Автор на плакетите - Тихомир Витков
Фото: Сдружение "ЛУМЕН"

06 октомври 2019, неделя

Ракурс

За четвърта поредна година в рамките на Есенните ахтополски празници “АХ!Паламуда” (21-23 септември 2019) се проведе литературният конкурс "МОРЕТО!", организиран от сдружение "ЛУМЕН" с подкрепата на Кметство Ахтопол.

Произведенията бяха разгледани и оценени от жури в състав - Митко Новков (председател), Христо Карастоянов и Вера Петрова, а резултатите и наградените автори бяха представени във втората вечер на празниците.

Ето и наградите:

Категория „Проза”:

Първа награда (поделена):

"15 минути преди края на лятото" на Иван Сухиванов

"Змията" на Марина Нинова

Втора награда:

Не се присъжда

Трета награда:

"Похитители на щастие" на Калоян Захариев

Поощрения:

"Чехлите" на Панайот Карагьозов

"Рибешко оченце" на Елена Павлова

Категория „Поезия”:

Първа награда:

"На брега" на Силвия Илиева-Христова

Втора награда:

Не се присъжда

Трета награда (поделена):

"Есенно" на Вичо Балабанов

"Несебърска елегия" на Лилия Кирилова

Поощрения:

"Морето е отворена книга" на Надежда Станулова

"Ще се връщам" на Лили Пенкова

Наградените участници в конкурса освен парични награди традиционно получиха и плакет, изработка на художникa Тихомир Витков. За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук), в чийто улов ахтополските рибари са ненадминати и в наши дни. Това споделиха организаторите от сдружение “ЛУМЕН” и благодариха на художника за изработването на плакета и на сдружение “Черноморска Странджа” за предоставената монета.

По традиция всички наградени творби ще бъдат публикувани в “Ракурс”.

Стихотворения на Вичо Балабанов, отличен с Трета награда на Националния конкурс “МОРЕТО!” в категория Поезия

ЕСЕННО

ПЕСНИЧКА ЗА ИЗГУБЕНАТА ЛЯТНА ЛЮБОВ

Август първи изтупа златист

със напукани жилчици лист,

завъртя го във ритъм на рок,

но го пусна в поредния скок.

На земята полегна по гръб

и въздъхна със есенна скръб,

свит във своето жълто палто,

както само въздиша листо…

В миг го сепна внезапен глух звук,

най-решително, твърдо: чук, чук!…

Пак обула на босо сабо,

си отиваше мойта любов…

“Хей, любово… !” – извиках наум.

Прокънтя като в корабен трюм

на потънал край риф параход,

в най-дълбокото липсва живот…

А на глас казах: “Нямам вина!

“Сбогом” има безброй имена!”

Но когато достигнах до сто,

Зърнах мъртвото, жълто листо…

На дървото го вързах с канап,

но оказа се възелът слаб.

Духна вятър, то люшна се пак,

без да искам настъпих го с крак…

“Хей, любово… !” – извиках наум,

прокънтя като в корабен трюм,

на потънал край риф параход,

в най-дълбокото липсва живот…

Август гледаше тъжен, унил,

своите дни със листа преброил,

и измъкна се с вятър и прах,

а и лятото тръгна след тях…

ПЕСНИЧКА …

Сега, когато лятото догаря

на края в парка, скупчено набързо

и старецът със пуканките зъзне,

димът във шепите му се разтваря,

изтича между пръстите и скрива

за миг, и циганката, и метлата,

и тя, самата уж, измела лятото,

зиморничаво в дрехата се свива…

Отнякъде пaк се домъкна мрака,

не го усетих, може би защото

димът с опашка бръкна ми в окото,

така дълбоко, че без звук заплаках…

И ПАК ПЕСНИЧКА

Хем не спах тази нощ,

но от страх не видях

есента как промъкна се тихо!

И луната от грош,

изпили се на нож,

пребледнели звездите се скриха...

Кой, кога го отне?

Ако беше поне,

хайде краят, но все още лято!

Вятър хвърли с замах

скъсано портмоне

и със злато поръси земята...

А безкрайност е знам,

скрита болка и ням,

с длан докоснах дъждовен сляп бисер…

А небето нелепо

висеше си там...

Уморих се без теб,

уморих се!...

Стихотворения на Лилия Кирилова, отличен с Трета награда на Националния конкурс “МОРЕТО!” в категория Поезия

Несебърска елегия

Помня

денят изплува от вълните

на изгрев пастелен.

Прашинки от слънце

посипват косите на мама...

В морския дом

стълбите вече не помнят

гората, но шумяха – листа

под леките стъпки.

Приказки, сенки,

заплетени мириси от старата къща – начало

на паметта ми.

+++

Изгревът прогаря

небесната плът,

изтича

през

раните на облаците.

С атлазен съсък

диша брега

и сенки на птици потъват

в коприна от пясък.

Над морските хълмове

еретично съзрява

светлина...

+++

С перо от гларус

да пронижеш

небесния лист,

за да чуеш вика на морето –

това да оставиш в стиха.

Солен и единствен,

обречен

от първия дъх

край брега.

Не величие –

само солта

от водата на Господ.

Ключови думи: литературен конкурс, МОРЕТО!, Ахтопол 2019, паламудени празници, награди

Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

На България й е нужна морска стратегия и политика
Български океанолози се борят срещу цунами
Швейцарски българин иска да строи вятърни мелници под вода
Младите обсъждат силата и значението на Черно море
Подводницата „Слава” става музей
Няма подводница, няма и надуваема лодка
Проф. Иван Маразов открива кръгла маса „Морето – граница или врата”
Проф. Маразов: Конференцията да стане международна
19-годишният Найден Спасов спаси Светия кръст
Пак искат да ползват сероводорода в Черно море за гориво

Компасът на мъдростта

Когато си стигнал толкова далече, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече, ще си постигнал само половината от онова, на което си способен.
Гренландска поговорка