НЛК “МОРЕТО!” - Награда от Черноморски институт

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Страната » Изкуство и книги » Море
НЛК “МОРЕТО!” - Награда от Черноморски институт - Поезия

От ляво надясно - Митко Новков, София Милева, Ина Вълчанова
Фото: сдружение "Лумен"

07 ноември 2024, четвъртък

Ракурс

Националният литературен конкурс “МОРЕТО!” беше организиран за девети пореден път от сдружение “Лумен” през октомври 2024.

Наградата от Черноморски институт (парична премия от 200 лв. и грамота) беше присъдена на София Милева от Хасково.

Председател на журито на конкурса е Митко Новков, а членове са Ина Вълчанова и Ина Иванова.

Наградите бяха раздадени на официална церемония в галерия Galera ah gallery в Ахтопол.

Награда от Черноморски институт - Поезия

/София Милева/

ПЛАЖНИ КЛЮКИ

Вълните са претеглили живота,

не им е нужна сила да убият.

Не дишам малко, но не дишам много.

Допивам пяна от света обител.

След шепота на дълбини и ужас,

на плиткото – момичета с опашки,

пияни от любов или от лудост,

поглъщат всеки мъж, докоснал плажа.

Ще чуеш клюки, колкото живота.

Не вярвай на поверия, а виж ги!

Светът ще стане още по-огромен

след шепота на голото момиче.

Аз никога не бих избрала суша.

Най-истинското всъщност е дълбоко.

И там се крие онзи мъж, след който

дори във нищото откриваш Бог.

СМЪРТТА НА РУСАЛКАТА

Море, във теб се давех неведнъж

и неведнъж вълните ти изплаквах.

Болеше ме за недокоснат мъж.

За тъжното умиране на татко.

В ръцете ти откривах лекота.

Лекуваше ме с бяла сол и нежност.

И идвам днес във теб да изтека

с последната си шепичка човечност.

Едно „Здравей“, едно „Благодаря“ –

дали ще е достатъчно за всичко?

Опитвам пясъка да подредя,

на който не написахме „Обичам“.

Море, когато нямам даже дом,

дълбоките води са мойта къща.

А август е най-точният сезон

да се превърна в дъжд.

ВСЕЛЕНА

Морето, в което се давех, отдавна пресъхна.

И плажът му стана за други ранени постеля.

Не искам да идва нощта и денят да разсъмва.

От твоето галене цялата станах на белег.

И сочат ме хората – колко по теб се забравих.

Да беше любов, да ми мине след някакво време.

А ти – като Бог – вечно жив и така необятен…

Все дишам, а въздух без теб не можах да поема.

Отминаха всичките дни на живота навъсен,

а твоите устни остават зашити по мене.

Съдбата направи така, че за всичко е късно

и рано за всичко, което ще дойде след време.

Кажи ми „Довиждане“, може би пак ще се видим.

И „Сбогом“ – със Бог да вървя, щом не мога със тебе.

Събира се цяла вселена във твоето име.

В очите ти черни събрано е цяло море.

***

София Милева е родена през 1991 г. в Хасково. Завършила е Българска филология в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Започва да твори именно там, повлияна от преподавателите си по литература.

Работи като учител по български език и литература, а през свободното си време пише поезия. Публикува в различни вестници и списания като „Ардински глас“, „Отвъд кориците“, „Везни“ , „Знаци“ и др., както и в различни алманаси за поезия.

Автор е на стихосбирките „Грехопадение“ (2019), „102 минути“ (2020), „Събуди ме, когато“ (2021), „Лошо настроение“ (2023).

Носител е на над 50 национални и международни награди за поезия като „Небесни меридиани“, „Биньо Иванов“, „Горчиво вино“, „Дамян Дамянов“, „Георги Давидов“, „Дора Габе“, Яворови дни“, „Любовта е пиянство или пиянство от любов“, „Доброглед“, „Жената – любима и майка“, „Никола Вапцаров“, „Янаки Петров“ и др.