Фото: Ракурс
06 октомври 2012, събота
Т. Бъчваров
Странна държава е България. Мине не мине месец и някакъв слух започва да броди като призрак из татковината. Тъмното минало на Борисов – този слух най-много се задържа и още се спряга, но кой сериозен човек обръща внимание на слухове. Нищо, че едни от най-влиятелните световни медии дадоха трибуна на тези клюки, а и с някакви факти ги подкрепиха. Какво стана – нищо!
Сега не само в София се говори, че за строежа на магистралите се използвали инертни материали от изоставени рудници. Хем евтино, хем абсолютно некачествено. Но пък лабораториите, поне при това управление, няма да дадат тревожни резултати. Ако управлението се задържи още един мандат, то тогава лабораторните резултати ще бъдат отлични. Нищо, че веднага ще започнат ремонтите, и от тях комисионите също са големи.
И друг слух се носи – че магистралите били по-тесни с 20 сантиметра от общоприетите стандарти. Не е много трудно да се изчисли на базата на километрите колко асфалт, инертни материали и строителни операции се спестяват. Разликата, която се измерва в милиони, отива в нечий джоб. Познайте в чий!
През Балканската война двама от най-влиятелните софийски търговци (не споменаваме имената им от уважение към живите им наследници, които не са отговорни за безобразията на предците си), спечелили търг за военни доставки – мечта за всеки ангросист. И възложили на младия си главен счетоводител, френски възпитаник, да измисли как за една нощ да умножат милионите си. И той измислил – предложил да се скъсят войнишките одеяла, предназначени за фронта, с 20 сантиметра. Какво от това, че нощите били ледени, а дните гладни, нищо, че върлувала дизентерия и холера. За една нощ от разликата те умножили милионите си. А главният счетоводител станал банкер, после министър.
Слухове, кой им обръща внимание...Само дето народът казва, че където има дим, има и огън. Но какво ли пък разбира народът...
Сподели в социалните мрежи