24 октомври 2012, сряда
Ракурс
Белият кит Нок в Сан Диего издавал необичайни звуци в присъствието на хора и може би се е опитвал да имитира хората, твърдят учени. Акустични анализи на звуците разкриват забележителна прилика с модели на човешката реч и показват, че китът се е опитвал да общува с хората.
Дресьорите в Американската фондация за морските бозайници в Сан Диего чули звуци, които приличали на приглушени гласове на хора, говорещи в далечината, да идват от отделението на китовете и делфините, писа vesti.bg.
Делфините, както и папагалите, могат да се научат да имитират човешка реч, но е много необичайно някой морски обитател сам и спонтанно да започне да го прави, коментира АП.
Един от необичайно силните сигнали, предполагащи, че Нок звучи като човек, бил, когато плуващият с него водолаз, излязъл на повърхността и попитал колегите си: "Кой ми каза да изляза?" Думата out ("вън, излез" - от англ. ез.) била повторена няколко пъти от... самия кит.
Нок, който починал преди пет години, бил на година при залавянето му в Тихия океан близо до Канада през 1977 г. Той бил държан в голяма клетка в открито море от Американската фондация за морските бозайници в Сан Диего, Калифорния, където участвал в научни изследвания.
Китът продължил да издава странните за един морски обитател звуци в продължение на четири години, докато не стигнал полова зрялост.
И друг път се е случвало учени да твърдят, че звуците, издавани от китове, понякога приличат на детски крясъци. В делфинариум в Канада даже чули бели китове да си казват името.
Сега обаче изследователят Сам Риджуей анализирал архивираните звукови записи, направени, докато Нок бил жив, и ги сравнил със звуците на човешки глас като речеви модели и многопластова хармония от изречени думи.
Наблюденията показали, че китът е променил вокалната си механика, за да произведе подобни на човешките звуци. Наблюдаваното явление е доста странно, тъй като китовете общуват помежду си чрез звуци, но те минават през носната кухина. Китът увеличил налягането в носната кухина, като в същото време издул вестибуларната си торбичка, което обикновено не се прави по такъв екстремален начин. Според Риджуей подобни очевидни усилия предполагат мотив за осъществяване на контакт.
Снимка:
alesail@verizon.net
Сподели в социалните мрежи