четвъртък, 19 декември 2024
Начало
» Театър и музика
120 години от премиерата на „Лешникотрошачката”
На 18 декември 2012 г. се навършват 120 години от премиерата на световноизвестния балет „Лешникотрошачката”, състояла се в Мариинския театър в Санкт Петербург.
„Лешникотрошачката” на Пьотър Чайковски (в оригинал „Щелкунчик“) е балет в 2 действия и едно от неговите най-известни произведения. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, а хореографията – на Мариус Петипа и Лев Иванов.
По покана на Иван Всеволожский, директор на Имперските театри, Чайковски започва работа с Мариус Петипа, с когото си е сътрудничил за „Спящата красавица”, по композицията на произведение в две действия, съчетаващо опера и балет. Операта е „Йоланта”.
Материалът, който Петипа избира за балета е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките” от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката”. Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в две действия.
Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка една част от произведението, включително темпото и такта. Заради ограниченията и 25-дневния работен престой на Чайковски в САЩ, завършването на балета се е забавило и първоначалното представление не било успешно, но двадесетминутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех.
Пълната версия на „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи.
Произведението е особено известно с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът вече е работил в неговата по-малко известна симфонична балада „Войвода”. Въпреки че е известен главно като отличителният солов инструмент в „Танцът на Захарната фея” от второ действие на „Лешникотрошачката”, той е използван и на други места в същото действие.
Подобни новини
Лили Иванова аплодира бургаския театър
Без театрален фестивал наесен
Чакринов си търси актриси
Змей шета по куклената сцена
Велко Кънев пак режисьор в Бургас
2011 - фестивална година за бургаските кукленици
Недялко Йорданов се изповяда и музикално
„Сигнал” със стотен концерт в Бургас
Дюлгеров режисира Меглена Караламбова в театъра
Ути Бъчваров откри велосъстезание
120 години от премиерата на „Лешникотрошачката”
По повод 120-годишнината от премиерата на балета Гугъл постави традиционния дудъл, отбелязващ периодично важни събития
Фото: Гугъл
Фото: Гугъл
18 декември 2012, вторник
РакурсНа 18 декември 2012 г. се навършват 120 години от премиерата на световноизвестния балет „Лешникотрошачката”, състояла се в Мариинския театър в Санкт Петербург.
„Лешникотрошачката” на Пьотър Чайковски (в оригинал „Щелкунчик“) е балет в 2 действия и едно от неговите най-известни произведения. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, а хореографията – на Мариус Петипа и Лев Иванов.
По покана на Иван Всеволожский, директор на Имперските театри, Чайковски започва работа с Мариус Петипа, с когото си е сътрудничил за „Спящата красавица”, по композицията на произведение в две действия, съчетаващо опера и балет. Операта е „Йоланта”.
Материалът, който Петипа избира за балета е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките” от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката”. Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в две действия.
Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка една част от произведението, включително темпото и такта. Заради ограниченията и 25-дневния работен престой на Чайковски в САЩ, завършването на балета се е забавило и първоначалното представление не било успешно, но двадесетминутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех.
Пълната версия на „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи.
Произведението е особено известно с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът вече е работил в неговата по-малко известна симфонична балада „Войвода”. Въпреки че е известен главно като отличителният солов инструмент в „Танцът на Захарната фея” от второ действие на „Лешникотрошачката”, той е използван и на други места в същото действие.
Подобни новини
Лили Иванова аплодира бургаския театър
Без театрален фестивал наесен
Чакринов си търси актриси
Змей шета по куклената сцена
Велко Кънев пак режисьор в Бургас
2011 - фестивална година за бургаските кукленици
Недялко Йорданов се изповяда и музикално
„Сигнал” със стотен концерт в Бургас
Дюлгеров режисира Меглена Караламбова в театъра
Ути Бъчваров откри велосъстезание
Компасът на мъдростта
Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
Елберт Хъбард
Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
Елберт Хъбард
Българска народна банка
-
1 USD = 1.83457 
-
1 GBP = 2.29396
-
1 CHF = 1.83096
Тераса, 1996
Иван Попов
Къде ще прекарате коледните и новогодишните празници?
На хижа в планината
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа
[Виж резултатите]
Вкъщи със семейството ми
С приятели в заведение
Ще празнувам с родителите ми
На работа
[Виж резултатите]
Градското списание
"Лира" - Литературно-рекламна агенция
вестник "Култура"
вестник "Сега"
www.drugotokino.bg
www.webcafe.bg
