Татяна Ваксберг

Да не би българската прокуратура да е вече самостоятелна партия, обслужваща не държавни, а свои интереси, пита се Татяна Ваксберг по повод скандала с подслушванията.

2013 г. бележи нов рекорд в развитието на българското правосъдие. Това е първата година, в която прокурорите взеха да се бъркат в работата на политиците, след като досега беше само обратното.

Това, което прокурорите направиха с неизвестно защо съществуващата репутация на Цветан Цветанов, не може да се обясни юридически. Дадоха пресконференция, чийто резултат е неминуемото политическо убийство на бившия вътрешен министър, но всъщност не представиха очакваните данни, че той е замесен в подслушване.

Нека веднага да уточним – в най-новата си история МВР надали е падало по-ниско от момента, в който Цветанов го оглави и ръководи. Неговото назначение, 4-годишното му удържане на поста и поощряване на управлението му отправи едно от най-опасните послания към българското общество: че образованието, знанията и уменията са най-ненужните качества в българската политика. И че за да спреш престъпността е необходимо не да се бориш с нея, а да си вземеш добър пиар и да контролираш медиите.

Напънала се планината...

Проблемът е, че тези разсъждения стават за политически коментар, но не и за доказателство в съдебната зала. За да хвърлиш юридически издържано, пък макар и косвено обвинение към политическа фигура по време на предизборна кампания, трябва да имаш доста по-солидни основания за това.

Точно това е неуместното в действията на прокурорите от изтеклата седмица: явиха се с бомбастично съобщение насред предизборната кампания, дадоха пресконференция, на която се яви почти цялото ръководство, обсъждаха теми от колосално значение за политическото здраве на институции и хора, а накрая тази планина роди мишка.

Прокурорите бяха сезирани от лидера на БСП Сергей Станишев. Той им предостави данни за това, че МВР подслушва политици, бизнесмени, журналисти и правозащитници. Две седмици по-късно прокурорите отговориха с помпозната си пресконференция, че са проверили тези данни и са установили, че подслушвателната техника се движи из София без разрешение и без контрол, а един служител на МВР е изтрил данни от мобилната апаратура за подслушване.

Беше добавено и това, че по закон шефът на МВР отговаря за контрола над подслушванията.

Убийство с воден пистолет

Ударът по Цветанов беше недвусмислен – кой ли не го призова да се оттегли от политиката, кой ли не разбра, че той е подслушвал маса народ и че Станишев е прав да го обвинява.

Само че нищо подобно не беше казано от прокурорите. Те „убиха“ Цветанов с воден пистолет и със същата непоколебимост, с която пиар отделът на Цветанов се преборва с мафията.

В действителност прокурорите не са казвали, че който и да било е бил подслушван, а камо ли политик или бизнесмен. Не са казвали, че имат записи, а точно обратното – че няма такива, защото един служител ги е изтрил. Това е класика в тяхната псевдоюридическа игра – после няма да могат да докажат, че такъв запис е съществувал.

Всичко, което прокурорите реално казват, е, че в МВР няма ред и че за това е виновен министърът. Кой министър обаче? За да е виновен Цветанов, прокурорите трябва да са разследвали събития от времето на неговото управление. А не събития от март месец, когато министърът е друг. Примерите, дадени от прокурорите, са от движението на техниката за подслушване от няколко дни през месец март. А и обвиненията им към служителите от МВР са все в кръга на длъжностните престъпления – тип дела, в които прокуратурата години наред неуморно се проваля

Да си спретнеш скандал-менте

Да не би прокуратурата да е станала някаква самостоятелна партия със самостоятелна игра, която вече не е просто изпълнителка на чужди политически задачи? Как иначе да си обясним това, че тя дискредитира ключов политик без аргументи срещу него и го прави по време на предизборната кампания, когато би следвало да страни максимално от политическите въпроси? Да не би да са влезли в коалиция с Борисов срещу Цветанов? Или със Станишев срещу ГЕРБ? Или има и трета опция – да защитават себе си.

Истината е, че повечето от днешните прокурори не биха разплитали едно истинско политическо подслушване, защото самите те са оплетени в него, както показа предпоследният скандал със заместник-градския прокурор Роман Василев. Единственият начин, по който тази институция може да говори за подслушването, е като го превърне в скандал-менте, изнесен далече от Съдебната палата, където всъщност е стъпил с единия крак.