06 октомври 2017, петък
Ракурс
Есенните ахтополски празници приключиха... и не съвсем. Ред е да публикуваме резултатите и наградите от литературен конкурс "МОРЕТО!", които бяха обявени във втория ден на Празниците.
Носителят на
Втора награда е поетесата Милка Пиналска от с. Градина, Първомайска община, за стиховете "Прочит на море" и "Щерна".
Третата награда е за Николай Хашъмов от София за разказа "Медальон с форма на звезда”.
Журито присъди и две Специални награди - на Сибин Майналовски (София) за разказа "Фарът" и на Валентин Попов (София) за разказа "Рибоглавец".
Журито присъди
Първа награда на Владислав Вачков от Свищов за разказа „Изгреви”.
Наградените творби ще бъдат публикувани в електронния вестник Rakurs.bg, страницата на сдружение "ЛУМЕН", както в следващия сборник от Националния литературен конкурс "МОРЕТО!", който ще излиза на всяко трето издание.
Освен тях ще бъдат публикувани и други творби на участници в тазгодишния конкурс, за които журито смята, че притежават художествени достойнства и са ценен влог в българската маринистична литература.
Това са Гюлшен Алиева, Мая Митова, Марин Трошанов, Дора Велева, Марта Радева ,Виолета Бояджиева и Диана Гергинова.
Стихове на Милка Пиналска, отличена с Втора награда на Националния конкурс "МОРЕТО!"
ПРОЧИТ НА МОРЕ…
Остава непрочетено, а чайките
приличат на разбягали се букви.
Морето ги приканва в своя тайник
за риби. Вълни над него рукват.
Опитвам се да ги досричам в ритъма
на синьото с невидими амфибии.
Опитвам се, опитвам се, опитвам
да срещна точно божиите риби!
Петте… Надявам се да ги позная
и да нахраня гладните за вярване.
Дано да ги намеря преди края си –
без тях посоките ми са коварни.
Люлеят се и ми присънват острови,
сред необята морски-несловесни.
Наместо сетивата ми да се изострят
и да прочитам величави песни,
изгубвам се в мига като в мънисто -
добре поне, че синьо е сърцето му.
Гладът за вяра, за обичане, за чисто
чете Исусовите стъпки по морето.
ЩЕРНА
И гледаш как потъва
последният ти сал.
Морето се вълнува
с финес на неразбрал.
Гръдта му се надига
и вдишва синева.
А погледът не стига
до близко „у дома”.
Издишва после вяло,
прегръша твоя страх.
Надяваш се, преяло е
с човешкия ни прах
и нежно, че ще бъде
с надеждата ти то -
учтиво да пропъди
до бряг и до легло
компасът на сърцето ти.
Делфините му верни
в душата ти са клета.
Без сал си малка шерна,
в очите на морето.
Сподели в социалните мрежи