Тези дни Валери Симеонов даде интервю, от което научихме много важни неща. Включително и за Борисов. А фактът, че въпросното интервю бе дадено за медия на Пеевски, още повече усилва думите на вицепремиера. Ето ги:
Вече наистина е абсурдно: Пеевски се обяви за борец срещу модела „Пеевски“. По-малкият проблем е, че това е обидно. А по-големият - че номерът минава...
В първия мандат на Борисов слушахме легендата за "лошото наследство", във втория - тази за реформите. Сега Борисов си има ново супер-качество, но и тази легенда преследва същата цел: да прикрива истини.
Ето фактите:
Дотук Бойко Борисов охотно се възползваше от услугите на ДПС. А държавата пък се грижеше за интересите на Пеевски.
Но от конфликта между Доган и Пеевски премиерът този път може да пострада.
Как да не им е лесно на ГЕРБ да управляват с "патриотите"! Та те не знаят какво искат, нито знаят с кого и как го искат. Те нямат програма, нямат кадри, нито позиции.
А вече нямат и лице.
Четири години след 14 юни 2013 България изглежда като бизнеса на Пеевски: съвсем негова, но управлявана с подставени лица.
Ако развитията продължават както досега, нищо чудно след още 4 години Пеевски да стане премиер.
С остро перо българските сатирици се борят срещу демократичните дефицити в страната. А олигарсите, които контролират почти всички медии, бойкотират разпространението на сатирични издания.
Поредният скандал около Сотир Цацаров за пореден път няма да доведе до нищо. И предходните безобразия с негово участие разкриват омертата, в която тясно свързани са всички партии и репресивният апарат на държавата.
Предстоящата коалиция между ГЕРБ и националистите ще бъде всичко друго, но не и стабилна, както се опитва да я "продаде" Борисов. Тя е заредена с взривоопасна смес от зависимости и национал-популистка пропаганда.
Кого ще подкрепи ДПС: отговорът на този въпрос може да се окаже решаващ при избора на нов президент. При това няма нужда името на подкрепяния да бъде изрично посочено. Отговорът може да бъде изчислен и по други признаци.
Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си Конфуций