Музейните работници си въобразяват, че това е част от древния град край Червен...
Фото: Лилия Христова
11 септември 2011, неделя
Ракурс
Да, това сме го чували – „Опознай родината, за да я обикнеш!”. Патриотичният апел на първия ни осъзнат и организиран турист Алеко обаче в днешно време има обратен ефект.
Неотдавна на една кръгла маса в Бургас висши държавни служители заявиха, че туроператорите у нас ще бъдат ангажирани, за да се реализира стратегията за културния туризъм. Те ще водят любители на природни и исторически феномени по големите обекти – Рилски манастир, Перперикон, Царевец, Несебър, Созопол... Там долу-горе е чисто и подредено, знае се кое къде е, колко струва, защо не бива да се пропуска.
Но какво да прави неорганизираният турист, решил самостоятелно да обиколи не толкова популярни български забележителности?
Два огромни проблема стоят пред него – как да се добере до тях, след като почти навсякъде липсват указателни табели, а само една пътна карта не стига и ако случайно късметът го споходи и стигне до заветното място, какво вижда там?
Примери безброй – Траянови врата, Червен, Кабиле, дори музеят на розата в Казанлък. Човек трябва да заложи търпение, нерви, инат даже, за да ги открие.
А после – дълбоко разочарование. Няколко струпани камъка, неясно с каква датировка, трева до кръста и опасност от влечуги, за което предупреждават самите уредници. Срещу това „удоволствие” – билетче от по 3-4 лева. И заканата, че кракът ти повече тук няма да стъпи...
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов увери, че с промените в закона за културното наследство се предвижда приходите да отиват за дейности, свързани с конкретните обекти. Дава се правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общините, като се очаква те да са по-инициативни. Дали?
Неотдавна пък Вежди Рашидов обяви, че млади български изкуствоведи ще бъдат подготвени в Лувъра със стипендии от Министерството на културата. Според него не може България да има толкова богата и древна история, а да не можем да развием културен туризъм. Със свойствения си фриволен език министърът заяви, че „не можем да лежим на кълката на Тракийското съкровище, имаме невероятно „ветрило от палитри” от Владимир Димитров - Майстора до съвременните художници, писатели, театрали, кинаджии”. Министърът подчерта, че държавата не дължи пари на никого и нейната роля е да стимулира развитието на изкуството. Той призова политиците да не злоупотребяват с това, че се харчат повече пари от бюджета, защото всички инициативи са подкрепени с европейски средства.
На думи звучи надеждно. А на практика? Пак чакане...И тренирано в годините недоверие. Ако обаче нещо не се промени, туристът ще изчезне от всякакви стратегии...
Сподели в социалните мрежи