Ракурс

Светът днес отбелязва 388 години от рождението на Шарл Перо - френски писател, автор на голям брой детски приказки, сред които „Спящата красавица”, „Синята брада”, „Котаракът в чизми”, „Пепеляшка”, „Малечко Палечко”, „Червената шапчица” и други.

След като преработва в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, Перо решава да ги събере в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур, и я посвещава на особа от френския кралски двор.
Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка” или „Истории и приказки от старото време с морални наставления”.

В нея първоначално влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, ”Котаракът в чизми”, ”Палечко” и ”Пепеляшка”.
В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест.

Какво се знае за човека, на когото се приписва авторството на най-четените и популярни приказки за деца?

Шарл Перо е роден през 1628 г. и е починал през 1703 г. Той е бил адвокат, академик, поет и писател, любимец на легендарния Людовик ХІV, наричан Краля-Слънце.
Оказва се обаче, че във филологическата наука и досега не е установено със сигурност той ли или неговият син е автор на прочутите приказки.

Книгата, в която те са събрани, е издадена в Париж на 28 октомври 1696 г. Под посвещението в началото й стои името Пиер Д’ Арманкур. Разказвачът говори за себе си в сборника като за “детето, на което е било приятно да съчинява приказки”. В Париж бързо разкрили тайната на псевдонима и че под него се прикрива най-малкият любим син на Шарл Перо, 19-годишният Пиер.

Дълго време се смятало, че цялата мистификация е измислена от бащата, за да въведе своя потомък във висшите кръгове на френското дворцово общество. Най-странно в цялата история е това, че в мемоарите на писателя, написани малко преди смъртта му, не се споменава и дума за приказките на Майка Гъска, които вече са се радвали на широка популярност. Там подробно са изброени житейските му заслуги: службата при министър Колбер, редактирането на първия Пълен речник на френския език, стихотворните оди в чест на краля, преводите на басни на италианеца Фаерно, тритомните изисквания за сравняването на древни автори и нови творци.

И нищо за сборника приказки, които са преиздадени три пъти само първата година .

Сборникът приказки завладял бързо цяла Европа и се явява на практика първата книга, написана специално за деца.

Версиите за авторството остават две: автор е бащата, Шарл Перо, но е решил да припише литературната слава на сина си Пиер.
Автор на приказките е най-малкият син на Шарл Перо – Пиер Д’ Арманкур, а бащата само е обработил литературно написаното от него.

А съдбата на Пиер никак не е била лека. След феноменалния успех на книгата той действително бил приет в кръга на принцесата на Орлеан, но само половин година по-късно убил при улична свада Гийом Кол. Убийството на човек от простолюдието от благородник тогава се наказвало изключително строго, Пиер се озовал в затвора.
Бащата – Шарл, вече бил президент на Френската Академия, бил много богат . Благодарение на връзките си той успял да измъкне сина си от затвора и му купил чин лейтенант в кралската армия. Пиер бил пратен на война и малко след това бил убит.