Марияна Златкова

Проблемът не е в липсата на интерес към България, а липсата на интерес у нас да представяме България на света

Много неща са различни в България, това я прави интересна. Но и много неща липсват. Обстоятелство, което никак не ни е от полза, но не е безвъзвратно изгубено, стига да се появят инициатива и желание от страна на някоя институция да попълни липсите.

Къде се намира България в света на литературата? Отговорът е прост – в България и то скрита. Въпреки че всеки втори българин днес е поет, всеки трети - писател. Не се водя по статистики, няма смисъл. Съдя по ежедневните премиери на книги и по изданията на знайни и незнайни автори, дори и с малък тираж. Никой не чете, това е ясно. Книгоиздателите си блъскат главите как да се справят с кризите – световната финансова, българската, с дезинтереса на българина към книжното четиво.

С въвеждането на електронната книга дори и западните издателства изтръпнаха и усетиха спад в продажбите. Но книги продължават да се издават, да се продават и да се четат. Книжарниците са претъпкани. Водят се бестселър - списъци, които се актуализират всяка седмица, подобно на музикалните класации.

В Германия например можеш да прочетеш всякаква преводна незападна литература – турска, арабска, азърбайджанска, румънска... За добрите западни автори е ясно – те дори само заради езика, на който пишат, са обречени на успех. Но какво да каже румънецът? Или азърбайджанецът? Нима техните езици са „официални” извън собствените им страни?

Много се радвахме на Илия Троянов и Димитър Динев. Страхотно е, че са българи и ето най-сетне и България по някакъв начин влезе в чуждите книжарници. Разбира се, за това са допринесли самите автори и техните издатели, и в двата случая немскоговорящи.

Книжарниците ни са пълни с преводна литература – от класика до съвременни четива. Чудесно е, но тъжен е фактът, че нас в чужди страни не ни познават. Тук умишлено премълчавам няколкото имена, превеждани навън по препоръка на посолствата, които пък се водят по „модните” в момента тенденции...

Може би всичко опира до липсата на силно его у човека на словото – издава евтина книга, нарича се писател, има 300 бройки, не го четат, но книгата стои на рафта в книжарницата и той е доволен. За което огромна отговорност имат и нароилите се тъй наречени издателства – а те са просто едни печатници. И така наистина се доказва фактът, че в днешните писания липсва заряд - и като стил, и като идея, затова няма как да впечатлят публиката на запад, затова и истинските издатели са така немотивирани да организират превеждането им.

Напоследък се усеща някакъв интерес от чужденци, за които България е интересна страна, да превеждат нашите класици – Йовков, Гео Милев или Вазов. След като има такива, дори и на пръсти да се броят, не е ли това знак, че нашата култура би могла да бъде посрещната с интерес навън?

Едно е ясно – трябва ни маркетингова стратегия, издатели, изпълнени с хъс и патриотизъм, държавни институции и скоро може да четем и по подробно за някоя българска книга в литературните рубрики на чуждестранни издания.