Ракурс

Днес се навършват 165 години от рождението на най-гениалния български поет - революционерът Христо Ботев.

Изключителният литературен гений на Ботев и безпрекословната му обич към родината го превръщат в една от най-светлите български исторически личности, завещала своя пример през вековете - "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...".

Честванията по случай рождението на великия поет и войвода Христо Ботев в неговия роден град Калофер ще продължат два дни. Това каза Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев” в Калофер, който е и организатор на честванията.

Днес се проведе митинг-поклонение пред паметните места, свързани с живота на великия калоферец, венци и цветя бяха поднесени и пред паметника на бащата на Ботев – Ботъо Петков. Ротата на 61-а Стрямска механизирана бригада-Карлово поднесе гирлянда на славата пред паметника на героя.

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Под негова редакция стартира новият орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Вследствие новината за Априлското въстание през май 1876 г., Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците - привечер след сражението куршум пронизва Ботев във Врачанския балкан.