Вилизара Анталавичева

Днес откриват музей в негова чест

Днес се навършват 300 години от рождението на Дени Дидро, френски философ, писател и просветител.

Той е бил редом с Жан-Жак Русо и Волтер третата голяма личност на френското Просвещение. Произведенията му носят и проповядват духа на Просвещението.

Дидро е стоял години наред в сянката на Русо и Волтер. Гьоте и Шилер оценяват тогава първи таланта и оригиналността му и превеждат негови произведения на немски език.

Дидро е бил незаменим и страстно деен организатор, автор и редактор на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (1751-80). Обемният и многотомен научен труд той е подготвил, развил и издал заедно с Жан льо Рон д'Аламбер, френски математик и физик. На Енциклопедията Дидро посвещава десетилетия от живота си и влива в нея голяма доза от творческите си сили, написва 6000 от общо 72.000 текста.

Роден е на 5 октомври 1713 година във френския град Ла̀нгър като второ дете на заможен ножар. Семейството му принадлежало към буржоазната средна класа, предците му били предимно занаятчии и духовници. Дидро трябвало да учи теология и да поеме църковната служба на чичо си.

На 13-годишна възраст постъпва в йезуитско училище. Две години по-късно той заминава за Париж, за да следва. Но Париж го „покварява“, вместо да се посвети на теологията, той се интересува предимно от природни науки, литература и изкуство, пленен е от театъра. Въпреки това завършва право в Сорбоната, получава магистърска степен.

Но Дидро не е доволен. Меката на правото не е за него. Той иска да бъде освободен от семейните окови и да се посвети на литературата. В последствие баща му му спира издръжката, с надеждата да се наложи на непокорния син. Дидро остава верен на себе си, води живот на бохем и започва да прави преводи. Така и осигурява през следващите години препитанието си. През този период той посещава „Салона на свободомислещите“, завързва редица нови контакти, запознава се с Русо, сприятеляват се.

Дидро бива често преследван от властите, поради изразените в текстовете си прогресивни идеи и убеждения, които противоречат на могъщите. „Философски мисли“ е ярък пример за това. Дидро критикува в свои произведения тогавашното френско общество, реакционната роля на Църквата и тиранията на кралския двор. Първия си роман „Бъбривите бижута“ той издава анонимно. Голяма част от романите и разказите му са станали достъпни на широката публика чак след смъртта му. Като автор на театрални постановки Дидро допринася значително за развитието на буржоазната драма. Писмата, написал до любимата си Софи Волан, са частица френска литература.

През 1749 година Дидро е задържан и осъден и пребивава няколко месеца в затвора. Причина за повдигане на обвинението е публикацията на есето „Писма за слепите за назидание на зрящите“, където изразява силно материалистическите си възгледи.

От 1751 година той работи в продължение на повече от двадесет години по Енциклопедията. Ежегодно издава по един том. За автори Дидро спечелва страхотни френски личности с познания от различни области като науки, изкуства, занаяти. Между тях е и Русо.

Дидро е воден от силно хуманитарни подбуди, целял да събере наличното знание в едно обширно произведение. Убеден, че не само определени елитарни кръгове, а всеки човек трябва да има достъп до световните познания.

Малко след първите си стъпки Енциклопедията бива забранена за известно време. Мадам дьо Помпадур, метресата на френския крал Луи XV, помага на Дидро и издейства отмяна на забраната. Но от този момент нататък за Дидро става невъзможно да публикува вече във Франция.

След дългата ера на Енциклопедията той прекарва 2 години в Русия, по покана на императрица Екатерина Велика.

В днешно време град Ла̀нгър в Североизточна Франция е известен предимно като родното място на велик французин. Дидро. Бронзова скулптура краси централно площад „Дидро“. Вдясно стои родната му къща, а насреща се издига сградата, в която семейството му се преместило по-късно.

По повод 300-годишния юбилей днес се открива и музей на Дидро.