Вилизара Анталавичева

Днес се навършват 200 години от рождението на Георг Бюхнер – писател, драматург, лекар, учен и революционер.

Георг Бюхнер е бил всестранно надарена личност. Може да бъде определен като „бунтовник с перо и скалпел“, ратувал за демокрация.

Въпреки ранната си смърт Бюхнер е един от най-значимите немски драматурзи, който проправя пътя на модерната литература в Германия.

Създал е малко творби, само шест. Но те постигат много и са все още предмет на огромен интерес. Неговият „Войцек“ е блестящо постижение на европейската драматургична история, разказът му „Ленц“ бележи началото на модерната проза на стария континент, а пиесата „Смъртта на Дантон“ принадлежи все още към най-дискутираните драми в световната литература.

Роден е на 17 октомври в Годелау, провинция Хесен, като първо дете на местен лекар. Когато е на три години семейството му се премества в Дармщат, където остава до навършване на пълнолетие. Там получава обширно средно образование. На 18-годишна възраст започва да следва в Страсбург медицина, остава във Франция две години. По-късно определя този период като „най-щастливите си години”.

През 1833 година се прехвърля в университета в Гисен, защото по това време били позволени максимално две разменни години в чужбина. Там той изживява непосредствено тиранията на властта и насилието на държавата. Потресен от изживяното и видяното там, Бюхнер съчинява анонимно върху 8 страници памфлет, адресиран към селското население, в който денонсира социалната скръб и мъка в епохата. Преследван заради това от властите, той успява през 1835 година да прекоси френската граница към Страсбург. Баща му прекъсва контакт с него, но не забранява на съпругата си да продължи да изпраща пари на изпадналия в немилост син.

Същата година е публикувана първата пиеса на драматурга – „Смъртта на Дантон“, която описва неуспеха на Френската революция. В Страсбург той превежда на немски език две драми на Виктор Юго – „Мария Тюдор“ и „Лукреция Борджиа“. В изгнание пише и разказа „Ленц“ и приключва дисертацията си.

През 1836 година е призован като лектор в университета в Цюрих. В същия период Бюхнер създава комедията „Леонс и Лена“ и продължава да работи над „Войцек“, започнат още в Страсбург. Творбата остава фрагментна.

През 1837 година драматургът се разболява тежко от тиф и загива на 23-годишна възраст. Не е изключено да се е заразил при работата си с препарати. 13 години по-късно брат му публикува останалите текстове.

Бюхнер има трайно място в културата на 20 век. Филмовата индустрия не остава безразлична към личността и творбите му. Лентата „Addio, piccola mia“ от 1979 година тематизира житейския му път. Съществуват 12 екранизации на „Войцек“, четири на „Смъртта на Дантон“, три на „Леонс и Лена“ и две на „Ленц“. Създадени са и няколко оперни постановки на произведенията му.

Почитта към Бюхнер в Германия е всестранно изразена. Съществуват редица училища и улици в цялата страна, носещи неговото име. От 1923 година се връчва призът „Георг Бюхнер“, най-важната литературна награда в държавата.

По повод 200-годишния юбилей централната немска поща пусна преди една седмица и специална пощенска марка с ограничен тираж. Тя показва текст от писмо на Бюхнер.